Вениамин Мачуковски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 14:
 
==Биография==
Роден е в 1847 година в гевгелийското село [[Мачуково]], тогава в Османската империя, днес Евзони, Гърция. Учи в родното си село и в гръцки училища в [[Енидже Вардар]] и [[Солун]]. Ръкоположен е за [[йеродякон]] в [[Зографски манастир|Зографския манастир]]. През 1861 година се присъединява към [[Униатско движение|Униатското движение]] и от 1862 до 1864 година преподава в Българското униатското училище в Солун, а през 1865 година преподава в училището към униатската църква в [[Енидже Вардар]]. Става един от ревностните кореспонденти на [[Стефан Веркович]]. Получава богословско образование в [[Одеса]] между 1866-1868 година, където се среща с [[Георги Раковски]], след което е учител в родното си село. Между 1869-1870 година е учител в Солун и Кукуш, като естава член на [[Солунска българска община|Солунската българска община]].<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.409.</ref>. Манастирската управа го изпраща да учи в Духовната семинария в [[Москва]], но там Вениамин постъпва в Историко-филологическия факултет на [[Московски университет|Московския университет]].<ref>[http://ia700305.us.archive.org/20/items/lichnidielaispo00salggoog/lichnidielaispo00salggoog.pdf Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 35 сл.]</ref>
 
През 1871 година след учредяването на [[Българска екзархия|Екзархията]] Мачуковски преминава към българската Екзархия и заминава за [[Цариград]], икъдето става директор на вестник „[[Източно време]]”, сътрудничи на гръцките вестници „Траки“ и „Фили“. В 1872 година като учител в [[Кукуш]] се включва заотново краткозакратко в [[Униатско движение|Униатското движение]].<ref>Маринов, Чавдар. За лъжите на македонизма и митовете на българщината в Македония, Критика и хуманизъм, брой 12/2001 г.</ref> Тогава решава да издаде „Българска граматика на македонското наречие“,<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=481:-70-xix-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 "Обявление", вестник "Право", Цариград 16 август 1872 г., Цочо Билярски - ПЕТКО РАЧЕВ СЛАВЕЙКОВ И СКАНДАЛА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС В БЪЛГАРСКИЯТ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕЧАТ ПРЕЗ 70-ТЕ ГОДИНИ НА XIX В.]</ref> но поради отрицателната реакция на българската преса се отказва от тази си идея. В тази връзка [[Блаже Конески]] го сочи като едни от основоположниците на македонския книжовен език. През 1875 година е учител в [[Гумендже]]. Кореспондира си със [[Стефан Веркович]]. В 1877 година издава и редактира вестник „[[Цариград (1877)|Цариград]]”. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е заточен на [[Родос]], като потенциален руски шпионин. След войната се връща в Цариград тежко болен и през същата 1878 година умира.<ref>Алманах Македония, София, 1930, стр. 105.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_pok_lichni_imena.htm#m За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Кузман Шапкарев, Показалец на личните имена.]</ref>
 
== Цитати ==