Николай Лилиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 46:
От есента на [[1924]] до [[1928]] година и от [[1934]] година е [[драматург]] на [[Народен театър|Народния театър]] в София.
След поемата си ''„Родина“'' ([[1925]]) в продължение на
Като драматург в Народния театър в София ([[1934]]–[[1960]]) Лилиев оставя трайни следи в българската театрална култура. Възражда и следва най-добрите традиции на театъра, положени от [[Пенчо П. Славейков]] и [[Пейо Яворов]]. Присъствието му се оказва особено стимулиращо за развитието на българската драматургия. Привлича за каузата на театъра най-добрите български писатели и преводачи. Превежда за нуждите на репертоара огромна част от европейската класическа и съвременна драма: [[Уилям Шекспир]] (''„Сън в лятна нощ“'', ''„Ромео и Жулиета“'', ''„Крал Лир“''), [[Пиер Корней]] (''„Сид“''), [[Морис Метерлинк]] (''„Чудото на Св. Антоний“''), [[Хуго фон Хофманстал]] (''„Електра“''), [[Виктор Юго]] (''„Ернани“''), [[Алексей Константинович Толстой|Алексей Толстой]] (''„Цар Феодор“''), [[Хенрик Ибсен]] (''„Малкият Ейолф“'') и др. Името на поета е свързано с разцвета на българския театър през [[1930-те|30-те]] и [[1940-те|40-те]] г.
| |||