Политика (Аристотел): Разлика между версии

'''„Политика”''' ({{lang-el|Πολιτικά}}) е произведение на [[Аристотел]], което е в допълнение към неговите разработки по [[етика]], коитоотнасящи се отнасят към индивида, [[Аристотел]] разглежда и града.Аристотел възприемаВъзприема градаго като естествена [[общност]]. Освен това , той приема града за по-важен от семейството, което на свой ред е по-важно от индивида, ”защото общността трябва по необходимост да бъде по-важна от частта.”Аристотел” Аристотел е известен с неговото изказване , че „човекът по природа е политическо животно”. Това определение се прояснява, като знаем, че в други свои текстове Аристотел уточнява, от една страна, че "човекът" не е нито животно, нито бог, а е среда между тези две крайности, и от друга страна, че по своята същност е "животно, притежаващо логоса" т.е. способността да говори разумно и да обмисля действията си. Оттук известната формула: "Човекът е политическо животно" означава, че само в полиса- организация, основана не на грубата сила, не на преходни интереси, не на божествени предписания- човекът може да осъществи добродетелта, заложена в неговата същност. Той възприемалвъзприема политиката по скоро като организъм отколкото като машина,и като сбор от части,никоя от койтокоито не може да съществува без другите. Представата на Аристотел за града е органична. Той е първият, който има такава представа за града.

Модерната представа за политическа общност е различна от разбиранията на Аристотел .Въпреки, че, той е бил наясно за съществуването и потенциала на големи империи, естествената общност според Аристотел е била градът (polis), който функционирал като политическа „общност” или „сътрудничество” (koinōnia). Целта на града е не да избегне неправдата или за икономическа стабилност колкото да даде право на поне някой граждани да живеят добър живот и да извършват доблестни постъпки: „Политическото партньорство трябва да се възприема като съществуващо за благородните постъпки,а не за целта да се живее заедно.”<ref>Есета на Карл Поланий и К. Поланий (1957) „Аристотел откривател на икономиката”</ref>