Урвич (Кокалянски): Разлика между версии

Историческата местност "Урвич" се намира в пресечната точка на планините Лозенска, Плана и Витоша, където при Дяволския мост река Ягуля (Ведена) се влива в Искъра. Крепостта „Урвич“, заедно с [[Панчаревски манастир|Панчаревския манастир]] „[[Свети Никола]]“, [[крепостна черква-манастир "Св. Илия"|крепостната черква-манастир "Св. Илия"]] и [[Кокалянски манастир|Кокалянския манастир]] „[[Михаил (архангел)|Свети Архангел Михаил]]“, образуват '''Урвичкия крепостно-манастирски комплекс''' - част от Софийската Света гора. До днес много добре е запазена една от стените на крепостта, част от отбранителна кула с височина 7 метра, както и основите на черквата „Св. Илия“, но целият район се нуждае от консервация и реставрация.

 

При последните проучвания с научен ръководител доц. Бони Петрунова от Археологическия институт на БАН и под ръководството на проф. [[Николай Овчаров]] започнали през 2008 и възобновени през 2011г. със средства по програма „Култура“ на Столична община в притвора на крепостната черква бяха открити нови артефакти, даващи непозната досега светлина върху българската история и по-специално за значението на Урвич, не само като чисто отбранителна крепост, но и като малък средновековен град, с отделни предградия по хълмовете наоколо.