Ан Болейн: Разлика между версии

В опит да се разреши спорът за собствеността и имотите на Графство Ормонд, Ан трябвало да се омъжи за ирландският си братовчед [[Джеймс Бътлър]], който бил със седем години по-голям от нея и който живеел в английския двор. Седмият граф на Ормонд починал през 1515 година, оставяйки дъщерите си Маргарет Болейн и Ан Сейнт Лийджър като наследници. В Ирландия пра-правнукът на третия граф – сър Пиърс Бътлър оспорил завещанието и заявил претенции върху графството. Той вече притежавал замъкът Килкени -– наследсвеното седалище на графовете. Сър Томас Болейн като син на най-голямата дъщеря, смятал, че титлата му принадлежи и се оплакал на своя шурей, дукът на Норфолк, който говорил с крал Хенри по въпроса. Хенри страхувайки се, че скандалът може да прерасне в гражданска война в Ирландия, решил да разреши въпроса като уговори съюз между синът на Пиърс -– Джеймс и Ан Болейн. Тя щяла да дари наследството си от Ормонд като зестра и така да приключи разправията. Планът се провалил, вероятно защото сър Томас се надявал на по-добър брак за дъщеря си или защото той самият желаел титлата. Каквато и да е била причината, преговорите по брака били прекъснати. По-късно Джеймс Бътлър се оженил за лейди Джоан Фитцджералд, дъщеря и наследница на Джеймс Фитцджералд, 10-ти граф на Дезмонд и Ейми О'Браян.

Мери Болейн, по-голямата сестра на Ан Болейн, по-рано била извикана от Франция в края на 1519 г., уж заради връзките ѝ с френския крал и придворните му. През февруари 1520 г. в Гринуич тя се омъжила за Уилиам Кари, нисш благородник, в присъствието на Хенри VIII -– скоро след като Мери Болейн станала любовница на английския крал. Историците спорят за бащинството на едното или дори за двете деца на Мери Болейн от Хенри, които били родени по време на брака ѝ с Уилям Кари. Хенри не е признал нито едно дете, с изключение на сина си Хенри Фитцрой -– незаконнороденият му син от Елизабет Блънт, лейди Толбойс.

Ан се показала пред обществото на грандиозното празненство в Шато Верт (Зеленият замък) в чест на имперските посланици на 4 март 1522 г. Там тя участвала в сложен танц партнирана от по-младата сестра на Хенри -– Мери, няколко други дами от двора и сестра ѝ. Всички носели рокли от бял сатен бродирани със златни нишки. Тя бързо се превърнала в една от най-стилните и образовани жени в двора и съвсем скоро много млади мъже се състезавали за нея.

По това време, Ан била ухажвана от Херни Пърси, син на графа на Нортъмбърланд и тайно се сгодила с младия мъж. Разпоредителят на Томас Уолси -– Джордж Кейвъндиш твърдял, че двамата не са били любовници. Ако може да се вярва на Кейвъндиш, възможно е тяхната връзка да не е била сексуална. Романсът бил развален, когато бащата на Пърси отказал да подкрепи годежа им. Според Кейвъндиш, Ан била изпратена от двора в семейните имения в провинцията, но не е известно за колко дълго. След завръщането си в двора, тя отново влиза в домакинството на Катерина Арагонска.