Разлика между версии на „Ан Болейн“

м
редакция без резюме
м (форматиране: 8x й→ѝ, 3x интервали, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js))
м
== В двора на Хенри VIII: 1522 - 1533 ==
 
В опит да се разреши спорът за собствеността и имотите на Графство Ормонд, Ан трябвало да се омъжи за ирландският си братовчед [[Джеймс Бътлър]], който бил със седем години по-голям от нея и който живеел в английския двор. Седмият граф на Ормонд починал през 1515 година, оставяйки дъщерите си Маргарет Болейн и Ан Сейнт Лийджър като наследници. В Ирландия пра-правнукът на третия граф – сър Пиърс Бътлър оспорил завещанието и заявил претенции върху графството. Той вече притежавал замъкът Килкени - наследсвеното седалище на графовете. Сър Томас Болейн като син на най-голямата дъщеря, смятал, че титлата му принадлежи и се оплакал на своя шурей, дукът на Норфолк, който говорил с крал Хенри по въпроса. Хенри страхувайки се, че скандалът може да прерасне в гражданска война в Ирландия, решил да разреши въпроса като уговори съюз между синът на Пиърс - Джеймс и Ан Болейн. Тя щяла да дари наследството си от Ормонд като зестра и така да приключи разправията. Планът се провалил, вероятно защото сър Томас се надявал на по-добър брак за дъщеря си или защото той самият желаел титлата. Каквато и да е била причината, преговорите по брака били прекъснати. По-късно Джеймс Бътлър се оженил за лейди Джоан Фитцджералд, дъщеря и наследница на Джеймс Фитцджералд, 10-ти граф на Дезмонд и Ейми О'Браян.
 
Мери Болейн, по-голямата сестра на Ан Болейн, по-рано била извикана от Франция в края на 1519 г., уж заради връзките ѝ с френския крал и придворните му. През февруари 1520 г. в Гринуич тя се омъжила за Уилиам Кари, нисш благородник, в присъствието на Хенри VIII - скоро след като Мери Болейн станала любовница на английския крал. Историците спорят за бащинството на едното или дори за двете деца на Мери Болейн от Хенри, които били родени по време на брака ѝ с Уилям Кари. Хенри не е признал нито едно дете, с изключение на сина си Хенри Фитцрой - незаконнороденият му син от Елизабет Блънт, лейди Толбойс.
 
Ан се показала пред обществото на грандиозното празненство в Шато Верт (Зеленият замък) в чест на имперските посланици на 4 март 1522 г. Там тя участвала в сложен танц партнирана от по-младата сестра на Хенри - Мери, няколко други дами от двора и сестра ѝ. Всички носели рокли от бял сатен бродирани със златни нишки. Тя бързо се превърнала в една от най-стилните и образовани жени в двора и съвсем скоро много млади мъже се състезавали за нея.
 
Американската историчка Рита М. Уорник пише, че Ан била "идеалната придворна дама... с грациозните ѝ маниери и френското ѝ облекло били красиви и стилни; тя танцувала с лекота, имала приятен глас, свирила на лютя и няколко други музикални инструменти добре, говорела свободно френски... забележителна, интелигентна, находчива млада благородничка... която първо заговаряла хората, а после ги забавлявала. На кратко, нейната енергия и жизненост я поставили в центъра на вниманието на всяко светско събиране." Биографът на Хенри VIII Дж. Дж. Скарисбрик допълв, че Ан се наслаждавала на вниманието, което получавала от обожателите си.
 
По това време, Ан била ухажвана от Херни Пърси, син на графа на Нортъмбърланд и тайно се сгодила с младия мъж. Разпоредителят на Томас Уолси - Джордж Кейвъндиш твърдял, че двамата не са били любовници. Ако може да се вярва на Кейвъндиш, възможно е тяхната връзка да не е била сексуална. Романсът бил развален, когато бащата на Пърси отказал да подкрепи годежа им. Според Кейвъндиш, Ан била изпратена от двора в семейните имения в провинцията, но не е известно за колко дълго. След завръщането си в двора, тя отново влиза в домакинството на Катерина Арагонска.
 
Видния придворен поет сър Томас Уайът израснал в Алингтън, имение, което почти граничело с това на семейство Болейн в замъка Хивър в Кент. Уайът се отчуждил от съпругата си и се носят недоказуеми романтични легенди за него и Ан особено в записките на внука на Уайът. Има предположение, че някои от най-силните стихове приписвани на Уайът са били вдъхновени от връзката им и че жената, която описва в един от сонетите си като недостижима, вироглава и принадлежаща на краля е Ан. През 1526 година, крал Хенри се влюбва в нея. Някои казват, че Ан не се поддавала на опитите на краля да я прелъсти като отказвала да стане негова любовница и често напускала двора за да се усамоти в замъка Хивър. Но за по-малко и от година, той ѝ предложил брак и Ан приела. Няма доказателство, което да твърди, че те са имали сексуална връзка малко преди брака. Любовните писма на Хенри до Ан подсказват, че любовната им афера е останала неконсумирана през седемте години на ухажване. Въпреки това Ан била бременна по време на женитбата.