Уикипедия

Червена армия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Замяна на файла „Trotzki_and_Lenin_in_Petrograd.jpg“ с [[commons:Image:19210321-lenin_voroshilov_trotsky_and_participants_liquidation_kronstadt_uprising_in_moscow.jpg|19210321-lenin_voroshilov_trotsky_and_participants_liquidation_kron...
Редакция без резюме
Ред 26:
[[file:Znaki razlichija RKKA 1919.svg|thumb|left|Наръчник на отличителните знаци на командния състав на РККА 1919-1924]]
Руската гражданска война (1917-23)е разделена на два периода:
* " Първи период " : октомври 1917 г.- ноември 1918 г. - от [[болшевишката революция]] до [[Първата световна война]] (1914-18). Примирието е следствие от болшевишката правителствена [[национализация]] през ноември 1917 г. на традиционните казашки земи. Това предизвика бунт на доброволната армия на генерал Алексей Максимович Каледин в региона на река Дон. Договорът от Брест -– Литовск (март 1918 г.) също утежнява руската вътрешна политика и позволява директно съюзническа намеса в Руската гражданска война .Дванадесет чужди страни въоръжават анти -– болшевишките милиции. Битката е серия от малки единични действия между Чехословашкия легион, полската 5-та дивизия и про -– болшевишки латвийски стрелци.
* " Втори период " : януари-ноември 1919 г. - включва успеха на Белите армии,напредващи от юг, под командването на ген. [[Антон Деникин]], от изток под командването на ген. Александър Василевич Колчак и от северозапад под командването на ген. Николай Николаевич Юденич, които побеждават Червената армия на всеки фронт. Троцки реформира и контраатакува.Червената армия отблъсква армията на ген. Колчак през юни, а войските на ген. Деникин и ген. Юденич през октомври. <ref name="autogenerated3">[[John Erickson (historian)|John Erickson]], ''The Soviet High Command 1918–41'', pp.72–3</ref> До средата на ноември Белите армии се изтощават и през януари 1920 г. Първа Кавалерия на Будьони навлиза в Ростов на Дон.
 
В началото на войната Червената армия включва 299 пехотни полка. <ref> http://fstanitsa.ru/2/41_11.shtml Краснов (руски)] </Ref> Гражданската война се засилва след като [[Владимир Ленин | Ленин]] разпуска Руското учредително събрание (5-6 януари 1918 г.) и съветското правителство подписа Договора от [[Брест-Литовск]] (3 март 1918 г.) за изваждане на Русия от [[Първата световна война | Голямата война]] . На 23 февруари 1923 г. " денят на Червената армия " има двойно историческо значение — Първи ден от събирането на новобранци (в [[Петроград]] и [[Москва]]) и първия ден на борбата срещу окупационните войски на Немската империя. <ref>S.S. Lototskiy, ''The Soviet Army'', Moscow:Progress Publishers (1971), p.25, cited in Scott and Scott, ''The Armed Forces of the Soviet Union'', Eastview Press, Boulder, Co. (1979) p.3. February 08 became "Soviet Army Day", a national holiday in the USSR. </Ref>
 
На 6 септември 1918 г. болшевишките милиции са обединени от върховното командване на Военен революционен народен комисар за войната (1918-24) [[Лев Троцки]] - председател и Йоаким Вацетис — Главнокомандващ на Червената армия . Скоро след това той създава [[ГРУ]] (военното разузнаване),за да осигури политическа и военна информация за командирите на Червената армия. <ref name="Suvorov, Viktor 1984"/>Троцки основава Червената армия първоначално с организацията на Червените гвардейци -– войници , милиционери и тайни полицаи... ;<ref>Scott and Scott, 1979, p.8</ref> Военната повинност започва през юни 1918 г. ... ,<ref>Read, Christopher, ''From Tsar to Soviets'', Oxford University Press (1996), p.137: By 1920, 77 per cent the enlisted ranks were peasants,</ref> и опозицията е жестоко притисната.<ref>Williams, Beryl, ''The Russian Revolution 1917–1921'', Blackwell Publishing Ltd. (1987), ISBN 9780631150831 0631150838: Conscription-age (17-40) villagers hid from Red Army draft units; summary hostage executions brought the men out of hiding.</ref>За да упражни политически контрол на мултиетническата и мултикултурната войска на Червената армия ЧК задейства специални наказателни бригади, които да притиснат анти-комунистите, дезертьорите и враговете на държавата.<ref name="Suvorov, Viktor 1984">Suvorov, Viktor, ''Inside Soviet Military Intelligence'', New York: Macmillan (1984)</ref><ref>Chamberlain, William Henry, ''The Russian Revolution: 1917-1921'', New York: Macmillan Co. (1857), p.131</ref> Военновременният прагматизъм позволява набиране на бивши царски офицери и сержанти за Червената армия. <ref>John Erickson, ''The Soviet High Command—A Military–Political History 1918–41'', MacMillan, London (1962), pp.31–34</ref> От средата на август 1920 Червената армия се сформира от бивши царски войски включващи 48,000 служители, 10,300 администратори и 214,000 подофицери . <ref>N. Efimov, Grazhdanskaya Voina 1918–21 (The Civil War 1918–21), Second Volume, Moscow, c.1928, p.95, cited in Erickson, 1962, p.33</ref> В началото на Гражданската война бившите царски офицери съставят 75 процента от офицерския корпус на Червената армия.<ref name="Williams">Williams, Beryl, The Russian Revolution 1917-1921, Blackwell Publishing Ltd. (1987), ISBN 9780631150831 0631150838</ref> Те са били наети като военни специалисти , <ref>Overy, R.J., ''The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia'', W.W. Norton & Company (2004), ISBN 0393020304, 9780393020304, p.446: at the end of the civil war, one-third of Red Army officers were ex-Tsarist ''voenspetsy''.</ref> и в края на войната през 1922 г. бивште царски офицери представляват 83% от командирите на Червената армия. <ref>Overy, R.J., ''The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia'', W.W. Norton & Company (2004), ISBN 0393020304, 9780393020304, p.446:</ref>
 
[[Image:19210321-lenin_voroshilov_trotsky_and_participants_liquidation_kronstadt_uprising_in_moscow.jpg|thumb|right|[[Ленин]], [[Лев Троцки|Троцки]] и войници, [[Петроград]], 1921.]]
 
Лозунгът " Убеждение, организация и репресивни мерки " изразява дисциплина и мотивация, осигуряващи тактически и стратегически успех на Червената армия.
Под ръководството на комисар Ян К. Берзин, специалните наказателни бригади взимат за заложници дезертьори от селата , а за да ги принудят да се предадат -– на всеки десет убиват един. Същата тактика била прилагана върху селските бунтовници в зоните контролирани от Червената армия.<ref>Brovkin, Vladimire, ''Workers' Unrest and the Bolsheviks' Response in 1919'', Slavic Review, Vol. 49, No.3 (Autumn 1990), pp.350–73</ref> Съставна част от Червената армия са мъже с различна политическа , етническа и национална принадлежност.Политическите комисари провокират тяхната лоялност чрез шпионаж на подчинените командири за политическа некоректност. <ref>Erickson, 1962, pp.38–9</ref> Въпреки властта си политическите комисари получават и смъртно наказание.
 
=== Полско-съветската война ===
 
През 1919 - 1921 Червената армия участва също в полско -– съветската война, в която тя достига централна Полша през 1920 г., но след това претърпява поражение при Битката за Варшава (1920) , с което се поставя край на войната. По време на полската кампания Червената армия наброява около 6,5 милиона души, много от които армията трудно поддържа — около 581000 на двата фронта — Западен и Южен. Около 2,5 милиона мъже и жени са били въвлечени, като част от резервните армии. <ref> Erickson, 1962, p.101 </Ref>
 
=== Доктринно развитие през 1920 и 1930 ===
Ред 72:
[[File:Odessa Soviet artilery.JPG|thumb| съветски въоръжен екипаж в действие по време на [[Обсадата на Одеса (1941) | обсадата на Одеса]], юли 1941 г.]]
 
В съответствие със съветско-нацисткия Молотов -– Рибентропски пакт от 23 август 1939 г. , Червената армия навлиза в Полша на 17 септември 1939 г., след нацистката инвазия на 1 септември 1939 г. На 30 ноември, Червената армия напада Финландия - [[Зимната война]] от 1939-40 г. До есента на 1940 г. след завладяването на част от Полша, Третият райх дели широка граница със СССР, с който те са останали неутрални чрез пакта за мир и търговско споразумение . Друга последица от пакта Молотов-Рибентроп е съветската окупация на Бесарабия и Северна Буковина, проведена на Южния фронт през юни-юли 1940 г.
 
[[File:Soviet Offensive Moscow December 1941.jpg|thumb|left| съветската контра-атака по време на [[битката за Москва]], декември 1941 г.]]
 
Когато [[нацистка Германия]] нахлуха в [[Съветския съюз]] през юни 1941 година, в Операция "Барбароса" на територията на Червената армия са разположени наземни сили с 303 дивизии и 22 отделни бригади (4,8 милиона войници), включително 166 дивизии и 9 бригади (2,9 милиона войници) гарнизон в западните военни окръзи. Оста разполага на Източния фронт 181 дивизии и 18 бригади (5,5 милиона войници). Три фронта-Северозападен, Западен и Югозападен осигуряват защита на западните граници на СССР. В първите седмици на Великата отечествена война [[Вермахта]] погубва много единици на Червената армия. Червената армия губи милиони мъже като пленници и голяма част от предвоенните си провизии. Сталин повишава мобилизацията и от 1 август 1941 г., въпреки загубата на 46 дивизии по време на битка , мощта на Червената армия е 401 дивизии. <ref>[[David Glantz]], Stumbling Colossus, University Press of Kansas, 1998, p.15</ref>
 
Неподготвени съветските войски претърпяват много поражения на бойното поле заради посредствените войници, частичната мобилизация, непълната реорганизация. Те имат подготовка да атакуват Централна Европа , а не да защитават територията си.
Броят на военните на Оста бил приблизително същият и силите били изравнени. <ref>Appendix D of ''Stumbling Colossus'', by [[David Glantz]], shows the correlation of forces, pp.292–95); the Axis forces possessed a 1:1.7 superiority in personnel, despite the Red Army's 174 divisions against the Axis's 164 divisions, a 1.1:1 ratio.</ref> Поколението съветски командири ( и по -– специално Георги Жуков) си взема поуки от пораженията . <ref>[[David Glantz]], Colossus Reborn, 2005, p.61–62</ref> Последвалите съветските победи в Битките при Москва , [[Сталинград]] ,[[Курск]] и [[Операция Багратион]] се оказват решаващи.
 
Анти -– нацистката '' [[Велика отечествена война]] '' бива сравнявана с отечествената война от 1812 г. срещу [[Наполеон I]].▼
 
За да се насърчи инициативата на командирите на Червената армия КПСС временно премахват политическите комисари . Въвеждат отново официални военни звания и декорации,както и концепция за военните . Изключително героичните и високо -– ефективните единици печелят званието гвардейска част - < <ref>[[David Glantz]], ''Colossus Reborn: The Red Army at War 1941–43'', University Press of Kansas (2005), p.181</ref> елитно наименование, обозначаващо –високо ниво на обучение,провизии, и заплащане. За страхливците <ref>Merridale, Catherine, ''Ivan's War: Life and Death in the Red Army, 1939-1945'', New York: Macmillan (2006), ISBN 0805074554, 9780805074550, p.157: Red Army soldiers who shot or injured themselves to avoid combat usually were summarily executed, to save the time and money of medical treatment and a court martial.</ref> , крадците и дезертьорите е използвано строго наказание , като са дисциплинирани с побой, понижения в нежелани длъжности, както и крайно изпълнение на екзекуции от наказателните отряди.▼
▲Анти - нацистката '' [[Велика отечествена война]] '' бива сравнявана с отечествената война от 1812 г. срещу [[Наполеон I]].
▲За да се насърчи инициативата на командирите на Червената армия КПСС временно премахват политическите комисари . Въвеждат отново официални военни звания и декорации,както и концепция за военните . Изключително героичните и високо - ефективните единици печелят званието гвардейска част - < <ref>[[David Glantz]], ''Colossus Reborn: The Red Army at War 1941–43'', University Press of Kansas (2005), p.181</ref> елитно наименование, обозначаващо –високо ниво на обучение,провизии, и заплащане. За страхливците <ref>Merridale, Catherine, ''Ivan's War: Life and Death in the Red Army, 1939-1945'', New York: Macmillan (2006), ISBN 0805074554, 9780805074550, p.157: Red Army soldiers who shot or injured themselves to avoid combat usually were summarily executed, to save the time and money of medical treatment and a court martial.</ref> , крадците и дезертьорите е използвано строго наказание , като са дисциплинирани с побой, понижения в нежелани длъжности, както и крайно изпълнение на екзекуции от наказателните отряди.
 
[[Image:Russian artillery fire in Berlin.jpg|thumb|left|[[Катюша гранатомет | BM-13 "Катюша"]] Огън, по време на [[Битката във Берлин]], април 1945 г.]]
Line 95 ⟶ 92:
По време на Великата отечествена война Червената армия набира 29,574,900 мъже, в допълнение към 4,826,907 в експлоатация в началото на войната. От тази сума 34,401,807 загубата наброява 6,329,600 убити в акция, 555,400 смъртни случаи от болест и 4,559,000 изчезнали при сражения (повечето заловени). От тези 11,444,000 обаче 939,700 се завръщат в редиците на в последствие освободените съветски територии и след това 1,836,000 са върнати от немски плен. Така общия сбор на загубите достига размер от 8,668,400. <ref name="ReferenceA">See Г. Ф. Кривошеев, ''Россия и СССР в войнах XX века: потери вооруженных сил. Статистическое исследование'' (G. F. Krivosheev, ''Russia and the USSR in the wars of the 20th century: losses of the Armed Forces. A Statistical Study'', in Russian)</ref> Това е официалната статистика, но други дават като бройка почти 11 милиона мъже, включително 7,7 милиона убити или изчезнали в сражение и 2,6 милиона мъртви (от 5,2 милиона военнопленници), плюс 400,000 паравоенни и съветските партизански загуби. <ref>Vadim Erlikman. Poteri narodonaseleniia v XX veke : spravochnik. Moscow 2004. ISBN 5-93165-107-1</ref> По-голямата част от загубите са от етнически [[руснаци]] (5,756,000), следвана от етнически [[украинци]] (1,377,400).
 
Немските загуби на Източния фронт са 3,604,800 убити в сраженията , плюс 900,000 етнически германци и австрийци -– посочени , като изчезнали в сраженията <ref>''"It seems entirely plausible, while not provable, that one half of the missing were killed in action, the other half however in fact died in Soviet custody"'', Rűdiger Overmans ''Deutsche militärische Verluste im Zweiten Weltkrieg''. Oldenbourg 2000. ISBN 3-486-56531-1</ref>и 3,576,300 мъже, обявени за заловени (общо 8,081,100). Загубите на германските пратеници на Източния фронт са приблизително 668,163 убити и 799,982 заловени (общо 1,468,145). От тези 9,549.245 СССР освобождава 3,572,600 от плен след войната, като по този начин общия сбор на загубите става около 5,976,645. <ref> Рюдигер Overmans'' Deutsche militärische Verluste IM Zweiten Weltkrieg''. Oldenbourg 2000. ISBN 3-486-56531-1 </Ref> Що се отнася до военнопленници и двете страни залавят голям брой хора и много от тях умират в плен — една британска <ref>Richard Overy Stalin's Russia, Hitlers Germany</ref> личност посочва ,че 3.6 от 6 милиона съветски военнопленници са загинали в немските лагери, а 300 000 от 3 милиона германски военнопленници умират в съветски ръце. <ref>German-Russian Berlin-Karlhorst museum, http://newsfromrussia.com/science/2003/06/13/48180.html</ref>.
 
==Структура==
Line 112 ⟶ 109:
==Бележки==
{{Reflist|2}}
 
 
==Библиография==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Червена_армия“.