Екатерина I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 53 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q15208.
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Жена монарх
| име= Екатерина I
| описание= руска императрица
| изображение за личността= [[image:Catherine I of Russia by Nattier.jpg|200px]]
| описание на изображението=
| управление=[[8 февруари]]{{дата нов стил}}[[1725]] - [[17 май]]{{дата нов стил}} [[1727]]
| коронация=[[18 май]] [[1724]]
| обкръжение=
| пълно име= Марта Самуиловна Скавронска
| други титли= херцогиня на [[Курландия]]
| кръщене=
| родена=[[15 април]]{{дата нов стил}} [[1684]]
| място на раждане=[[Йекабпилс|Якобщад]], днес [[Латвия]]
| починала=[[17 май]]{{дата нов стил}} [[1727]]
| място на смъртта=[[Санкт Петербург]], [[Русия]]
| погребана в= Катедралата "[[Св. Петър и Павел]]", [[Санкт Петербург]]
Ред 25:
}}
 
'''Екатерина I Алексеевна''' (на [[руски език{{lang-ru|руски]] ''Екатерина I Алексеевна''}}), родена под името '''Марта Елена Скавронска''', е втората съпруга на [[Петър I (Русия)|Петър I Велики]] и [[императрица на Русия|императрица]] на [[Русия]] от [[1725]] до [[1727]] г. Тя е първата жена, управлявала като монарх Русия.
 
== Ранно детство ==
 
Животът на [[Екатерина I]], както казва [[Волтер]], е изключителен, почти колкото на самия [[Петър Велики]]. Няма официални документи, които да разкриват истинския йѝ произход. Смята се, че е родом от селцето Шчечин (днешна [[Полша]]),въпреки че Германия претендира за това [[Екатерина]] да е с немски корени. В онзи период от време, този район е бил част от немската империя. Екатерина (първоначално е наричана "Марта Скавронска") е дъщеря на [[Самуил Скавронски]]. Баща йѝ е литовски гражданин от полски произход, по всяка вероятност католик. Самуил сключва брак с Доротея Хан в [[Йекабпилс]] през [[1680]] г. Майка йѝ е известна като Елизабет Мориц, а за баща йѝ се предполага, че е бил шведски офицер. Някои източници посочват, че баща йѝ е работил като гробар. Родителите на [[Екатерина]] умират от чума около [[1689]] г., оставяйки пет деца. Леля йѝ поема грижата за нея и я изпраща в [[Мариенбург]] (дн. [[Алуксне]], близо до границата с [[Естония]] и [[Русия]]), където 3-годишната [[Екатерина]] е била приета от [[Йохан Ернст Глюк]], лютерански пастор и преподавател (първият, който превежда [[Библията]] на латвийски език). Там тя работи като прислужница, при което, никакви усилия не са положени, за да я научат да чете и пише. Така тя остава неграмотна до края на живота си.
Екатерина е била много красива девойка. На седемнадесет години, тя се омъжва за Йохан, който е от шведски произход. С него тя прекарва осем дни през [[1702]] г., по време на оттеглянето на шведските войски от [[Мариенбург]]. Когато руските войски превземат [[Мариенбург]], на пастор Глюк му е предложено да работи като преводач и така фелдмаршал [[Борис Шереметев]] го отвежда в Москва. Съществуват недоказани истории, в които [[Екатерина]] се е считало, че имала интимни отношения с генерал [[Адолф Рудолф Бауер]], но никога с точност няма да може да се каже дали всъщност е имало нещо повече между тях.
 
Line 40 ⟶ 39:
 
[[Екатерина]] съпътства [[Петър Велики]] по време на [[Прутска война|Прутската война]] през [[1711]] г. Там Екатерина "спасява" Петър и империя му, както казва [[Волтер]] в книгата си "Петър Велики". Заобиколена от множество турски войски, тя предлага преди да се предадат да се съберат всички нейни бижута, както и тези на другите жени, в опит чрез тях да бъде подкупен великия везир [[Балтачи Мехмед паша]] в замяна да получат право на отстъпление. Балтачи позволил отстъплението, дали мотивиран от подкупа или от съображения, свързани с бъдещото развитие на търговско-дипломатическите отношения, не е ясно. Петър се венчава за Екатерина втори път (този път официално) в катедралата "[[Свети Исаак]]" в [[Санкт Петербург]] на 9 февруари [[1712]] г. [[Екатерина]] е втората съпруга на Петър, тъй като преди това той е бил женен и за [[Евдокия Лопухина]] , която му ражда [[Алексей Петрович]]. След сватбата им, Екатерина наследява титлата царица. Когато Петър превръща Руското царство в [[империя]], [[Екатерина]] става императрица. Орденът "[[Света Екатерина]]" е създаден от Петър по случай тяхната сватба.
След смъртта на Петър, Екатерина открива четиримата си братя и сестри, Кристин, Анна, Карл и Теодор, като ги провъзгласява с новите титли:[[граф]] и [[графиня]], и ги настанява в [[Русия]]. [[Кристин Сковронска]], е преименувана на [[Кристина Самуиловна Сковронска]] ([[1687]] - [[14 април]] [[1729]] г.), и се е омъжва за [[Симон-Хайнрих]] (1672-1728) и поставят началото на руския благороднически род Хендриков. [[Анна Сковронска]] приема името [[Анна Самуиловна Сковронска]], като сключва брак с Михаил-Йоахим и техни наследници са графовете Ефимовски. Карел Сковронски, се преименува на Карел Самуилович Скавронски и се жени за [[Мария Ивановна]]. [[Теодор Сковронски]], е преименуван на [[Фьодор Самуилович Скавронски]], бил е женен два пъти.
 
След смъртта на Петър, Екатерина открива четиримата си братя и сестри, Кристин, Анна, Карл и Теодор, като ги провъзгласява с новите титли:[[граф]] и [[графиня]], и ги настанява в [[Русия]]. [[Кристин Сковронска]], е преименувана на [[Кристина Самуиловна Сковронска]] ([[1687]] - [[14 април]] [[1729]] г.), и се е омъжва за [[Симон-Хайнрих]] (1672-1728) и поставят началото на руския благороднически род Хендриков. [[Анна Сковронска]] приема името [[Анна Самуиловна Сковронска]], като сключва брак с Михаил-Йоахим и техни наследници са графовете Ефимовски. Карел Сковронски, се преименува на Карел Самуилович Скавронски и се жени за [[Мария Ивановна]]. [[Теодор Сковронски]], е преименуван на [[Фьодор Самуилович Скавронски]], бил е женен два пъти.
 
== Потомци ==
Line 84 ⟶ 82:
| 
|}
 
 
== Години на управление ==
Line 90 ⟶ 87:
През [[1724]] г. Екатерина е официално провъзгласена за съвладетел.
 
Годината преди смъртта на Петър, отношенията им са били обтегнати поради подкрепата йѝ към [[Уилям Монс]], брат на бившата любовница на [[Петър I]]-[[Анна]]. Монс е заемал поста на секретар при императрицата. [[Петър Велики]] се е борил през целия си живот в безнадеждната битка, за премахването на корупцията в [[Русия]]. [[Екатерина I]] е имала голямо влияние върху него, чрез което е могла да спечели много. [[Уилям Монс]] и сестра му Матрьона, придворна дама на Екатерина, започват да злоупотребяват с доверието, което получават, опитвайки се да осигурят достъп на чужди интереси до Екатерина и чрез нея да им прокарат път към имератора. Очевидно [[Екатерина I]] е пренебрегвала този детайл, понеже доверието йѝ към тях е било безрезервно. Петър Велики успява да ги разобличи, като Монс е бил екзекутиран, а сестра му Матрьона изпратена в изгнание. Той и Екатерина не подържали контакт в продължение на месеци. Според слухове, тя и Монс са имали любовна връзка, но няма доказателства за това.
Петър Велики починал на [[28 януари]] [[1725]] г. ст. ст.) без да назове своя наследник. [[Екатерина I]] започва да представлява интересите на обикновените хора, които са придобили високи държавни позиции благодарение на своите умения, а не на знатното си потекло. Смяната в управлението вероятно се извършва в полза на утвърдените аристократи. Поради тази причина по време на срещата на Съвета, който трябва да вземе решение относно бъдещето, е бил организиран преврат от Меншиков.
 
 
== Оценка на управлението ==
 
Екатерина е първата жена, която управлява Руската империя, поставяйки началото на един век почти изцяло доминиран от жени, включително и дъщеря си [[Елисавета (Русия)|Елисавета]] и [[Екатерина II]], всяка от които продължава Великaтa политикa на [[Петър Велики]] в модернизирането на [[Русия]]. Малко след смъртта на Петър, към руската армия, съставена от 130 000 мъже се добавят още 100000 казаци, което я прави най-голямата в Европа. Въпреки това, войните се оказват пагубни за руската икономика, като отнемат около 65% от годишните приходи на правителството. Тъй като по онова време страната е била в мир, Екатерина се заема с намаляването на разходите за армията. През повечето време от нейното управление тя е била контролирана от нейните съветници. Тази политика, налагана спрямо армията, води до освобождаване от данъци на обикновеното население, като това я превръща в справедлив и честен владетел.
 
[[Върховния Таен съвет]] концентрира цялата власта в ръцете на една партия, нещо съвсем ново за онова време. Във външните работи, Русия се присъединява към Австро-испанската лига, за да защитава интересите на [[Холщайн]], срещу [[Англия]].
Line 102 ⟶ 98:
[[Екатерина]] дава името си на [[Екатеринхоф]], дворец близо до [[Санкт Петербург]], и построява първия мост в новата столица. Тя е и първият собственик на резиденцията [[Царское]].
 
Като цяло, политика на [[Екатерина I]] е била умерена и предпазлива.
 
 
== Смърт ==
Тя е починала само две години след Петър, на 43-годишна възраст, в [[Санкт Петербург]]. Погребана е в [[Петропавловски събор|Петропавловския събор]]. Предполага се, че смъртта йѝ е настъпила вследствие на белодробна недостатъчност.
 
== Виж още ==
 
== Източници ==