Екатерина I: Разлика между версии

| описание= руска императрица

| управление=[[8 февруари]]{{дата нов стил}}[[1725]] - [[17 май]]{{дата нов стил}} [[1727]]

| други титли= херцогиня на [[Курландия]]

| починала=[[17 май]]{{дата нов стил}} [[1727]]

'''Екатерина I Алексеевна''' (на [[руски език{{lang-ru|руски]] ''Екатерина I Алексеевна''}}), родена под името '''Марта Елена Скавронска''', е втората съпруга на [[Петър I (Русия)|Петър I Велики]] и [[императрица на Русия|императрица]] на [[Русия]] от [[1725]] до [[1727]] г. Тя е първата жена, управлявала като монарх Русия.

Животът на [[Екатерина I]], както казва [[Волтер]], е изключителен, почти колкото на самия [[Петър Велики]]. Няма официални документи, които да разкриват истинския йѝ произход. Смята се, че е родом от селцето Шчечин (днешна [[Полша]]),въпреки че Германия претендира за това [[Екатерина]] да е с немски корени. В онзи период от време, този район е бил част от немската империя. Екатерина (първоначално е наричана "Марта Скавронска") е дъщеря на [[Самуил Скавронски]]. Баща йѝ е литовски гражданин от полски произход, по всяка вероятност католик. Самуил сключва брак с Доротея Хан в [[Йекабпилс]] през [[1680]] г. Майка йѝ е известна като Елизабет Мориц, а за баща йѝ се предполага, че е бил шведски офицер. Някои източници посочват, че баща йѝ е работил като гробар. Родителите на [[Екатерина]] умират от чума около [[1689]] г., оставяйки пет деца. Леля йѝ поема грижата за нея и я изпраща в [[Мариенбург]] (дн. [[Алуксне]], близо до границата с [[Естония]] и [[Русия]]), където 3-годишната [[Екатерина]] е била приета от [[Йохан Ернст Глюк]], лютерански пастор и преподавател (първият, който превежда [[Библията]] на латвийски език). Там тя работи като прислужница, при което, никакви усилия не са положени, за да я научат да чете и пише. Така тя остава неграмотна до края на живота си.

Годината преди смъртта на Петър, отношенията им са били обтегнати поради подкрепата йѝ към [[Уилям Монс]], брат на бившата любовница на [[Петър I]]-[[Анна]]. Монс е заемал поста на секретар при императрицата. [[Петър Велики]] се е борил през целия си живот в безнадеждната битка, за премахването на корупцията в [[Русия]]. [[Екатерина I]] е имала голямо влияние върху него, чрез което е могла да спечели много. [[Уилям Монс]] и сестра му Матрьона, придворна дама на Екатерина, започват да злоупотребяват с доверието, което получават, опитвайки се да осигурят достъп на чужди интереси до Екатерина и чрез нея да им прокарат път към имератора. Очевидно [[Екатерина I]] е пренебрегвала този детайл, понеже доверието йѝ към тях е било безрезервно. Петър Велики успява да ги разобличи, като Монс е бил екзекутиран, а сестра му Матрьона изпратена в изгнание. Той и Екатерина не подържали контакт в продължение на месеци. Според слухове, тя и Монс са имали любовна връзка, но няма доказателства за това.

Екатерина е първата жена, която управлява Руската империя, поставяйки началото на един век почти изцяло доминиран от жени, включително и дъщеря си [[Елисавета (Русия)|Елисавета]] и [[Екатерина II]], всяка от които продължава Великaтa политикa на [[Петър Велики]] в модернизирането на [[Русия]]. Малко след смъртта на Петър, към руската армия, съставена от 130 000 мъже се добавят още 100000 казаци, което я прави най-голямата в Европа. Въпреки това, войните се оказват пагубни за руската икономика, като отнемат около 65% от годишните приходи на правителството. Тъй като по онова време страната е била в мир, Екатерина се заема с намаляването на разходите за армията. През повечето време от нейното управление тя е била контролирана от нейните съветници. Тази политика, налагана спрямо армията, води до освобождаване от данъци на обикновеното население, като това я превръща в справедлив и честен владетел.

Като цяло, политика на [[Екатерина I]] е била умерена и предпазлива.

Тя е починала само две години след Петър, на 43-годишна възраст, в [[Санкт Петербург]]. Погребана е в [[Петропавловски събор|Петропавловския събор]]. Предполага се, че смъртта йѝ е настъпила вследствие на белодробна недостатъчност.