Христо Петров: Разлика между версии

Роден е през 1892 г. в [[Ловеч]]. През 1914 г. завършва Военното училище в [[София]] и участва в [[Първа световна война|Първата световна война]] като артилерийски офицер в първо конно артилерийско отделение. На 12 януари 1919 г. се уволнява с чин капитан. След това завършва право в [[Софийския университет]], а след това и минно инженерство. От 1941 г. е преподавател в техническото училище в София и софийски областен директор. В периода 1941-1942 е директор на мина "Перник", а от следващата година до 1944 е [[министър на железниците, пощите и телеграфите]]. В периода 11 април 1942-14 септември 1943 година е министър на земеделието. Осъден е на смърт от Народния съд, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 211, ISBN 954-528-790-X</ref>. Присъдата е отменена с [[решение № 172 на Върховния съд]]<ref name="ташев">{{ташев|365}}</ref>.

[[Категория:Български офицерикапитани]]