Линдън Джонсън: Разлика между версии

През [[1937]] г. Джонсън се кандидатира за Конгреса в специалните избори в Десети Конгресенконгресен Окръгокръг на Тексас , в който се включва [[Остин]] и Хил Каунти. Той използва за платформа [[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]] на [[ФДР]] и е подпомаганподпомогнат изключително много от съпругата си Лейди Бърд.

Президентът Рузвелт показва личен интерес към младия тексасец,. веднагаВеднага след като влиза в Конгреса. Джонсън е назначен веднага в КомитетътКомитета по морските дела , длъжност, която е изключително отговорна длъжност за новак. Той се посвещава на електрифицирането на отдалечените места на своя район, а и спомага и за други подобрения там. През [[1941]] г. се кандидатира за място в Сената в специалните избори срещу действащия в момента губернатор и известна личност от радиото Лий О’Даниел. Въпреки, че се е очаквало Джонсън да спечели , това не става благодарение на късните резултати от изборите , белязани с изключителноизключителни фалшификации и от двете страни. По време на кампанията си той обещава, че ще се запише в армията, ако започне война. През декември 1941 г. САЩ влиза в [[Втората световна война]].

Повечето кратки биографии на американските президенти от втората половина на [[20 век]] включват само едно изречение за тяхната служба по време на Втората световна война. Изречението, с което най–често се пишеДжонсън зае LBJнай-известен е „''Джонсън получава от генерал Дъглас Макартър „Сребърна звезда” за проявена храброст във въздушна бойна мисия над вражеските позиции в [[Нова Гвинея]] на 9 юни. ''”

На 20 юни 1940 г. е представен закон в Конгреса за първия набор. На следващия ден конгресмен Джонсън е назначен в Морския резерв, което ще му даде възможност да бъде изключен от набора. СледГодина след като Америка влиза във войната, година по-късно, Джонсън иска от Подсекретаря на флота да бъде пратен на не бойно назначение и е изпратен да инспектира морската техника в Тексас и на ЗападнияТихоокеанския бряг.

През пролетта, избирателите на Джонсън, вече са нетърпеливи да чуят новини за неговите подвизи на бойното поле. В допълнение на това той е решен да изпълни предизборното си обещание „''да се бие в окопите''” , ако Америка влезе във войната, и тойзатова притиска администрацията да му намери нова длъжност, този път по–близо до зоната на военните действия. Президентът Рузвелт се нуждае от допълнителна информация за условията в Югозападния Пацифик, тойи смята, че информацията, която получава по военен път трябва да бъде проверена още веднъж от доверенполитически политическидоверено помощниклице. Той назначава Джонсън в екип от трима човека. Наблюдателите са пратени в база на [[бомбардировач]]и, които имат за цел японска въздушна база в Нова Гвинея. Бомбардировачът, в който LBJДжонсън лети, е засечен от японски самолети и след битка успява да се върне. Генерал Макартър награждава конгресмена и целия останал екипаж със „Сребърна звезда” – третият по важност медал в армията. Линдън Джонсън съобщава на Рузвелт, на Военноморските сили и на Конгреса, че условията на място са плачевни. Използвайки цялата си убедителност LBJ, твърди,той ченастоява районътза сеотделянето нуждаена от повечепо-голямо внимание и доставкиизпращането ина садопълнителни нужни допълнителни 6800 войника. Подготвя програма от дванадесет точки за подобряване на цялостното състояние в региона.

Политическите врагове на Джонсън твърдят, че действията му по време на войната са тривиални и, имат за цел единствено саморекламата и в крайна сметка са неуместни. Малко по–късно президентът Рузвелт нарежда всички конгресмени на военна служба да се върнат. От осем политици четирима напускат армията и се връщат, а други четирима напускат Конгреса и остават във войната. Джонсън се връща във Вашингтон и остава в Камарата на представителите до [[1949]] г.