Отваря главното меню

Промени

15 байта изтрити, преди 5 години
===Възникване на апартейда в Южна Африка===
 
Първите следи на южноафрикански расизъм се забелязват след покоряването на [[Капска колония|Капската колония]] от членове на [[Нидерландска източноиндийска компания|Холандската източноиндийска компания]] през втората половина на [[17 век|17.XVII век]]. Търговската общност прави разлика между членовете на компанията, т. нар. свободни граждани, [[робство|роби]] и чужденци („[[бушмени]] и [[хотентоти]]“). Дотогава не съществува групата на белите или [[Европеидна раса|европейците]]. Тенденцията на компанията през [[18 век|18.XVIII век]] да наема само бели служители подсилва груповото съзнание на белите и сгъстява редиците на служителите в компанията и свободните граждани. С течение на времето се утвърждава социална йерархия, на чиито връх са служителите на компанията и свободните граждани, а чернитенегрите и робите са под тях.
 
Груповата [[идентичност]] на белите се подхранва от [[религия|религиозни]] корени. За признаци на цивилизация за белите са се считали [[християнство]]то и основното образование. Като следствие на това един бял човек (християнин) се е възприемал като по-ценен от един „кафер“ (езичник).
Предизвикани от [[аболиционизъм|премахването на робството]], нахлуването на британците в [[Кейптаун]] и появата на черни банди, при преселението през [[1837]]-[[1846]] г. около 10 000 души се отправят на север-североизток и там основават Африканската република [[Трансваал]] (1852 г.) и [[Оранжева свободна република|Оранжевата свободна република]] (1854 г.), в които непосредствено отражение намира чувството за превъзходство на белите при избирателното законодателство („Само белите притежават избирателни права!“).
 
Още по времето на [[Британска империя|Британската империя]] на чернокожитенегрите е забранено да се заселват в колониите [[Натал]] и [[Капска колония|Капската колония]], които са били предназначени за [[бели хора|бели]] и цветнокожи. На чернокожите африканци е забранено и да се придвижват от една област в друга без разрешително, което са длъжни винаги да носят. В [[Кейптаун]] и градовете в Натал им е забранено да излизат след залез слънце. Така понякога се твърди, че политиката на апартейд е продължение и разширение на политиката на сегрегация, практикувана от белите правителства в Южна Африка. В подкрепа може да се посочат ''Земленият акт'' от [[1912]] г. и ограниченията върху наемането на чернокожи африканци на работа, които са свързани със споразуменията на бурските републики Трансваал и Оранжевата свободна държава с Британската империя след края на [[Англо-бурска война|Англо-бурската война]] от 1899-1902 г. От друга страна съществува мнение, че първоначално под апартейд се разбира само политическо разделение, но не и битова сегрегация. Например, по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] правителството на Обединената партия на Смьотс не съблюдава много стриктно сегрегационните закони.
 
В повлияния от британците район Натал шотландецът [[Теофилус Шепстоун]], в качеството си на държавен секретар по въпросите на местното население, предвижда ясно териториално разделяне на чернокожото и бялото население, за да може по този начин да се противодейства на унищожаването на [[култура]]та на чернокожите под влиянието на култура на белите.
 
Военните спорове между потомци на [[Европа|европейците]] и чернокожите племена, както и законодателното развитие в повлияния от британците Натал и в Трансваал и Оранжевата свободна република, поставят основите на една водена от радикално разделяне на расите политика на белите в Южна Африка от началото на XX[[20 век|20. век]].
 
В края на XIX [[19 век|19. век]] в района Витватерсранд (в околностите на днешен [[Йоханесбург (градски окръг)|окръг Йоханесбург]]) са открити първите [[злато|златни]] залежи, които заедно с [[диамант]]ите водят до огромна икономическа трансформация. До средата на [[20 век|20.XX век]] Южна Африка от чисто аграрна страна се превръща първо в аграрна и минно-добивна страна, а после се оформя като страна, белязана изцяло от индустриалното стопанство. В търсене на работа безимотни бели, преди всичко потомци на първите европейци в Южна Африка, и чернокожи работници нахлуват в района около днешен [[Йоханесбург]].
 
За установяването на политика на [[сегрегация]] от съществено значение е процесът на [[индустриализация]] и [[урбанизация]]. В индустриалните райони „на ръба“ младият потомък на първите европейци в Южна Африка, характеризиращ се с провинциален манталитет и чувство на расово превъзходство, бива внезапно принуден да продава своята работна сила в безпощадна конкуренция с масите на най-слабо платените чернокожинегри. В южноафриканския стопански живот никога не се стига до класово сливане на черни и бели работници в индустриалните райони. Потомците на първите европейци са отказвали да предлагат своята работна ръка на същата цена като чернокожите и се опитвали, вместо да се борят заедно за повишаване на заплащането, да достигнат до гарантирането на преимущества за белите чрез профсъюзни и парламентарните решения.
 
През [[1910]] г. с основаването на Южноафриканския съюз само бели мъже получават избирателно право. През този период се изясняват основните представи по отношение на расистката политика на разделение и южноафриканският парламент започва да кодифицира законово расовото разделяне.
Анонимен потребител