Баховица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
История и етимология на Баховица |
|||
Ред 16:
== История ==
Село Баховица е основано през <nowiki>[[Средновековието]]</nowiki> в един район, населяван от дълбока древност. При преселението си на <nowiki>[[Балканския полуостров]]</nowiki>, българите се установяват и в Ловешко, като Баховица е едно от селата, които са изпълнявали ролята на земеделски хинтерланд към крепостта <nowiki>[[Ловеч]]</nowiki>. Името на селото произлиза от думата "бал", която от турски език означава "мед", съответно Баховица означава Медовница. Село с подобно название е село <nowiki>[[Бахалин]], [[община Сливница]], [[Софийска област]]</nowiki>.
Легендата разказва, че още в древни времена, по време на римското владичество, дали поради нравите на населяващите го хора или по други причини, селото е кръстено на бога на виното и веселието [[Бакхус]]. Може би поради това, през 1958 г., на 14 февруари, [[Тодор Живков]] и [[Антон Югов]] (тогава министър-председател на НРБ) огласяват в лозята на с. Баховица Указа на Президиума на Народното събрание празника [[Трифон Зарезан]] да стане национален професионален празник на лозарите и винопроизводителите в България. След настъпилите демократични политически и икономически промени в страната през 1989 г. и преместването на християнския празник Трифон Зарезан на 1 февруари, потомствените лозари и винари в България и днес празнуват на 14 февруари.▼
Кмет на Баховица при първото освобождение на Ловеч от турско робство е бил Атанас Пелов Латев. Той посрещнал възторжено руските войници. В къщата си е подслонил двама руски и един румънски офицер, като богато е гощавал и техните войници, които са били настанени в хамбара и плевнята. Атанас е имал в двора на къщата си казан за ракия и е варил ракията на цялото село, както и на хора от околните села и гр. Ловеч. Имал е малко дюкянче на покрития мост в Ловеч и там е продавал вино и ракия. Обесен е от турците, след повторното им завръщане в града и околните села, в средата на юли 1877 г. в Ловеч, в двора на „Харманската“ църква (тогава в Ловеч е имало 7 православни църкви), заедно с други свободолюбиви граждани. Това е станало в периода между двете освобождения на Ловеч от турско робство (м. юли и 22 август 1877 година).
Кмет на Баховица по време на Втората световна война е Трифон Стоянов от [[Голяма Желязна]]. Когато на 9 септември 1943 година партизаните превземат селото и изгарят архивите и нарядните книги на кметството, той се укрива при Пена Тончева от Баховица и така избягва саморазправа с него. След 9 септември 1944 г. той е сменен на кметския стол от тричленка — Генчо Вълчев — БКП, Стоян Нанков — Маджара и Бочо Тотев — и двамата от БЗНС. След тях последователно кметове на селото стават — Генчо Вълчев, Христо Ботев Тотев, Петко Тонов, Иван Стоянов, Стойчо Колев, Иван Марков, Петко Мончев, Тодор Марков,Тодор Стоянов, Петър Генов,Калин Кръстев.
▲
== Културни и природни забележителности ==
|