Баховица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
История и етимология на Баховица
Ред 16:
== История ==
 
Село Баховица е основано през <nowiki>[[Средновековието]]</nowiki> в един район, населяван от дълбока древност. При преселението си на <nowiki>[[Балканския полуостров]]</nowiki>, българите се установяват и в Ловешко, като Баховица е едно от селата, които са изпълнявали ролята на земеделски хинтерланд към крепостта <nowiki>[[Ловеч]]</nowiki>. Името на селото произлиза от думата "бал", която от турски език означава "мед", съответно Баховица означава Медовница. Село с подобно название е село <nowiki>[[Бахалин]], [[община Сливница]], [[Софийска област]]</nowiki>.
Легендата разказва, че още в древни времена, по време на римското владичество, дали поради нравите на населяващите го хора или по други причини, селото е кръстено на бога на виното и веселието [[Бакхус]]. Може би поради това, през 1958 г., на 14 февруари, [[Тодор Живков]] и [[Антон Югов]] (тогава министър-председател на НРБ) огласяват в лозята на с. Баховица Указа на Президиума на Народното събрание празника [[Трифон Зарезан]] да стане национален професионален празник на лозарите и винопроизводителите в България. След настъпилите демократични политически и икономически промени в страната през 1989 г. и преместването на християнския празник Трифон Зарезан на 1 февруари, потомствените лозари и винари в България и днес празнуват на 14 февруари.
 
Писмени сведения и най-вече намерените при археологически разкопки предмети подсказват, че началото на селището датира от преди около 5000 години., т. е. от ерата на [[неолит]]а. Привличани от плодородието на почвата, тук се преселвали хора от различни краища, но най-вече от планинската част и за времето си селището е било най-голямото след намиращата се в непосредствена близост столица на траките мелди — Мелта (днешен [[Ловеч]]). Изключително трудолюбиви, хората отглеждали в сегашното землище на Баховица различни зърнени култури, били добри животновъди и отлични лозари и винари.
 
За днешното име на селото има и друга версия. Тя гласи, че по време на турското робство селото се именувало „Бааовасъ“, което на турски език означава лозово поле.
 
Кмет на Баховица при първото освобождение на Ловеч от турско робство е бил Атанас Пелов Латев. Той посрещнал възторжено руските войници. В къщата си е подслонил двама руски и един румънски офицер, като богато е гощавал и техните войници, които са били настанени в хамбара и плевнята. Атанас е имал в двора на къщата си казан за ракия и е варил ракията на цялото село, както и на хора от околните села и гр. Ловеч. Имал е малко дюкянче на покрития мост в Ловеч и там е продавал вино и ракия. Обесен е от турците, след повторното им завръщане в града и околните села, в средата на юли 1877 г. в Ловеч, в двора на „Харманската“ църква (тогава в Ловеч е имало 7 православни църкви), заедно с други свободолюбиви граждани. Това е станало в периода между двете освобождения на Ловеч от турско робство (м. юли и 22 август 1877 година).
 
Кмет на Баховица по време на Втората световна война е Трифон Стоянов от [[Голяма Желязна]]. Когато на 9 септември 1943 година партизаните превземат селото и изгарят архивите и нарядните книги на кметството, той се укрива при Пена Тончева от Баховица и така избягва саморазправа с него. След 9 септември 1944 г. той е сменен на кметския стол от тричленка — Генчо Вълчев — БКП, Стоян Нанков — Маджара и Бочо Тотев — и двамата от БЗНС. След тях последователно кметове на селото стават — Генчо Вълчев, Христо Ботев Тотев, Петко Тонов, Иван Стоянов, Стойчо Колев, Иван Марков, Петко Мончев, Тодор Марков,Тодор Стоянов, Петър Генов,Калин Кръстев.
 
{{}}
Легендата разказва, че още в древни времена, по време на римското владичество, дали поради нравите на населяващите го хора или по други причини, селото е кръстено на бога на виното и веселието [[Бакхус]]. Може би поради това, презПрез 1958 г., на 14 февруари, [[Тодор Живков]] и [[Антон Югов]] (тогава министър-председател на НРБ) огласяват в лозята на с. Баховица Указа на Президиума на Народното събрание празника [[Трифон Зарезан]] да стане национален професионален празник на лозарите и винопроизводителите в България. След настъпилите демократични политически и икономически промени в страната през 1989 г. и преместването на християнския празник Трифон Зарезан на 1 февруари, потомствените лозари и винари в България и днес празнуват на 14 февруари.
 
== Културни и природни забележителности ==