Русе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Икономика и инфраструктура: +икономическа активност |
м →Икономика и инфраструктура: + разместване |
||
Ред 355:
== Икономика и инфраструктура ==
[[File:Luftbild Rousse.jpg|Поглед към Русе от въздуха|thumb|right|300px]]▼
Градът е голям български [[индустрия|индустриален]] център. В Русе се развива и един от първите в България индустриални паркове. В момента наематели в този парк са френският производител на алуминиеви компоненти за автомобили „Монтюпе“, испанската „Керос“ – производител на гранитогрес и фаянс, италианската фирма "МБМ Мeталуърк" и други. Там се намира и [http://www.ruselogisticspark.com/ Русенския логистичен парк]. В града има и [http://www.bpr.bg/ Бизнес парк].▼
В Русе се намира и най-голямата Свободна безмитна зона на територията на България, Площта ѝ се равнява на 370 235 кв.м. На територията ѝ са разположени 29 складови и индустриални сгради с РЗП от 30 000 кв.м, 20 000 кв.м открити складови площи, паркинги, претоварна жп гара, депо за светли нефтопродукти, бензиностанция и административна сграда, пригодена за нуждите на наемателите ѝ. В Свободна зона – Русе оперират дистрибуторски център за опаковане и етикиране на текстилни изделия, фабрика за стенни и подови облицовъчни материали, производствено предприятие за машини от тежката промишленост, цех за производство и блистероване на лекарствени продукти и др.▼
[[ТЕЦ Русе Изток]] има капацитет за производство на електроенергия от 400 MW (2 турбини по 30 MW, 2 по 60 MW и 2 по 110 MW), a [[ТЕЦ Русе Запад]] е с топлинна мощност от 41 MW.▼
В съвременната икономика на града преобладават отраслите на [[лека промишленост|леката промишленост]] — [[шиене|шивашка]], [[текстил]]на и [[хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусова]]. 8000 човека в града са заети в шивашкото производство. Големи производители са ''Аристон'' (дамска мода), Антоан Вилл ЕООД, Маркам. [[химическа промишленост|Химическата промишленост]] е представена от фирмите за бои и смазочни масла], [[Приста Ойл]], Екон, Лубрика, Нинахим, Полисан и Мегахим. Развито е машиностроенето и корабостроенето. На територията на града се намира [[Русенска корабостроителница|Русенската корабостроителница]]. Развито е и металообработването, представено от „[[ЖИТИ]]“ АД — производител на изделия от нисковъглеродни стомани — телове, телени изделия и гвоздеи; и „Мегапрофил“ – метални изделия, конструкции и профили и др. Електронната промишленост с производство на печатни платки е представена от СЕТ Технолоджи, както и от „Найден Киров АД“ – изработката на битови електротехнически и електроинсталационни изделия. В града се намира и седалището на „Булмаркет“. „Дунарит“ е производител на военна и машиностроителна продукция. Мебелопроизводството е представено от Ергодизайн ООД, "Стефани стил" ЕООД, "Голд-Аполо" ООД, "Ирим" ЕООД, а „Зита“ изработва прибори и уреди за контрол на температурата и протичането на различни флуиди, предназначени за автоматиката, пневматиката, хидравликата и битовата техника.▼
Търговията в града също е силно развита, с изградени характерните за страната търговски центрове и филиали на всични национални търговски вериги. В града има 6 търговски центъра – ''Роял сити център'', търговски център ''[[Дунав (търговски център Русе)|Дунав]]'', ''Ялта'', комплекс ''Евас'', ''[[Мега Мол (Русе)]]'' и ''[[Mall Rousse]]''.▼
=== Икономическа активност ===
Средния списъчен брой на '''наети лица''' по трудово и служебно правоотношение в града за 2012 г е 70 007 души, а '''средната годишна работна заплата''' е 7 155 лв, с 60% по-висока отколкото през 2007 г. Коефициент на '''заетост''' - 15/64 навършени години - 57.8%, а на '''безработица''' - 12.9%. Относителният дял на населениeто на възраст между 25 и 64 навършени години с '''висше образование''' е 22.1%, с 2.9% по-високо отколкото през 2007 г. Относителният дял на населението на възраст между 25 и 64 навършени години със '''средно образование''' е 60.1%, с 3.4% по-високо отколкото през 2007 г. 148 091 са реализираните туристически нощувки в хотели за 2012 г. Общият брой на преприятията е 10830.
{|width="70%" class="wikitable" style="text-align:center;font-size:89%;line-height:140%"
Line 413 ⟶ 404:
|}
=== Икономически профил ===
Град Русе се намира на най-голямата транспортна магистрала в Европа – река [[Дунав]] и е на кръстопътя на други важни транспортни коридори и пътища. Оттук минават [[европейски път]]ища [[Европейски път Е70|Е70]] и [[Европейски път Е85|Е85]], както и следните [[Транспортен коридор|коридори]]:▼
▲[[File:Luftbild Rousse.jpg|Поглед към Русе от въздуха|thumb|right|300px]]
▲Градът е голям български [[индустрия|индустриален]] център. В Русе се развива и един от първите в България индустриални паркове. В момента наематели в този парк са френският производител на алуминиеви компоненти за автомобили „Монтюпе“, испанската „Керос“ – производител на гранитогрес и фаянс, италианската фирма "МБМ Мeталуърк" и други. Там се намира и [http://www.ruselogisticspark.com/ Русенския логистичен парк]. В града има и [http://www.bpr.bg/ Бизнес парк].
▲В Русе се намира и най-голямата Свободна безмитна зона на територията на България, Площта ѝ се равнява на 370 235 кв.м. На територията ѝ са разположени 29 складови и индустриални сгради с РЗП от 30 000 кв.м, 20 000 кв.м открити складови площи, паркинги, претоварна жп гара, депо за светли нефтопродукти, бензиностанция и административна сграда, пригодена за нуждите на наемателите ѝ. В Свободна зона – Русе оперират дистрибуторски център за опаковане и етикиране на текстилни изделия, фабрика за стенни и подови облицовъчни материали, производствено предприятие за машини от тежката промишленост, цех за производство и блистероване на лекарствени продукти и др.
▲[[ТЕЦ Русе Изток]] има капацитет за производство на електроенергия от 400 MW (2 турбини по 30 MW, 2 по 60 MW и 2 по 110 MW), a [[ТЕЦ Русе Запад]] е с топлинна мощност от 41 MW.
▲В съвременната икономика на града преобладават отраслите на [[лека промишленост|леката промишленост]] — [[шиене|шивашка]], [[текстил]]на и [[хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусова]]. 8000 човека в града са заети в шивашкото производство. Големи производители са ''Аристон'' (дамска мода), Антоан Вилл ЕООД, Маркам. [[химическа промишленост|Химическата промишленост]] е представена от фирмите за бои и смазочни масла], [[Приста Ойл]], Екон, Лубрика, Нинахим, Полисан и Мегахим. Развито е машиностроенето и корабостроенето. На територията на града се намира [[Русенска корабостроителница|Русенската корабостроителница]]. Развито е и металообработването, представено от „[[ЖИТИ]]“ АД — производител на изделия от нисковъглеродни стомани — телове, телени изделия и гвоздеи; и „Мегапрофил“ – метални изделия, конструкции и профили и др. Електронната промишленост с производство на печатни платки е представена от СЕТ Технолоджи, както и от „Найден Киров АД“ – изработката на битови електротехнически и електроинсталационни изделия. В града се намира и седалището на „Булмаркет“. „Дунарит“ е производител на военна и машиностроителна продукция. Мебелопроизводството е представено от Ергодизайн ООД, "Стефани стил" ЕООД, "Голд-Аполо" ООД, "Ирим" ЕООД, а „Зита“ изработва прибори и уреди за контрол на температурата и протичането на различни флуиди, предназначени за автоматиката, пневматиката, хидравликата и битовата техника.
▲Търговията в града също е силно развита, с изградени характерните за страната търговски центрове и филиали на всични национални търговски вериги. В града има 6 търговски центъра – ''Роял сити център'', търговски център ''[[Дунав (търговски център Русе)|Дунав]]'', ''Ялта'', комплекс ''Евас'', ''[[Мега Мол (Русе)]]'' и ''[[Mall Rousse]]''.
=== Инфраструктура и транспорт ===
▲Град Русе се намира на най-голямата транспортна магистрала в Европа – река [[Дунав]]
* Транспортен коридор 7: [[Майн]] — [[Рейн]] — [[Дунав]].
* Транспортен коридор 9: [[Хелзинки]] — [[Киев]]/[[Москва]] — [[Одеса]]/[[Кишинев]] — [[Букурещ]] — Русе — [[Стара Загора]] — [[Дедеагач]] на [[Бяло море]].
Река Дунав свързва града с десетте дунавски страни, както и със страните по [[Рейн]] чрез каналните връзки на Западна и Централна Европа.
Тук е и единственият към юли [[2009]] г. [[Дунав мост|мост над река Дунав]] в българския ѝ участък, построен през [[1954]] г. и свързващ Русе с румънския град [[Гюргево]]. Поддържане на плавателния път, акваторията на пристанищата и зимовниците за осигуряване безопасността на корабоплаването в българския участък от река Дунав се извършва от [[Изпълнителна_агенция_за_проучване_и_поддържане_на_река_Дунав|Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав]].▼
[[Картинка:Rousse-Giurgiu Bridge.jpg|800px|мини|център|Мостът на дружбата между Русе и Гюргево]]
▲Тук е и единственият към юли [[2009]] г. [[Дунав мост|мост над река Дунав]] в българския ѝ участък, построен през [[1954]] г. и свързващ Русе с румънския град [[Гюргево]]. Поддържане на плавателния път, акваторията на пристанищата и зимовниците за осигуряване безопасността на корабоплаването в българския участък от река Дунав
[[Пристанище_Русе|Пристанище Русе]] е най-голямото българско Дунавско пристанище. Включва Пристанище-Изток с 14 стоянки, Ро-ро терминал и фериботна линия и Пристанище-Запад с 11 стоянки.
На 17 км от Русе е разположено гражданското [[Летище Русе]] в село [[Щръклево]], което въпреки че в момента не функционира, би могло да бъде приспособено за редовни вътрешни и международни търговски и пътнически полети. В непосредствена близост, на 70 км е летище Отопени, [[Букурещ]].▼
Транспортни обекти на територията на град Русе:
▲На 17 км от Русе е разположено гражданското [[Летище Русе]] в село [[Щръклево]], което въпреки че в момента не функционира, би могло да бъде приспособено за редовни вътрешни и международни търговски и пътнически полети.
* Централна жп гара Русе — пл. Ал. Стамболийски;
*
* Товарна жп гара Русе — ул. Цветница;
* Товарна жп гара Русе-Север — бул. Тутракан, кв. Захарна фабрика;
Line 440 ⟶ 448:
* Ро-Ро терминал;
* Централен пътнически кей – Русе.
В Русе има действащи 17 автобусни, 8 тролейбусни и 1 маршрутна линия.
| |||