Ругуновец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Rotlink (беседа | приноси)
м fixing dead links
Ред 42:
{{цитат|Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, [[Дъбово (Ном Кукуш)|Дъбово]], [[Боймица]], [[Куфалово]] и [[Мачуково]].<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония - мит или реалност“. София, 1996, стр. 145.</ref>}}
[[Файл:Doiran-BritishMilitaryCemetery.jpg|дясно|мини|250п|Британско военно гробище в Ругуновец]]
Преброяването от [[1913]] година показва едва 450 жители. В 1914 година последва нова силна емигрантска вълна към България. Преброяването от [[1920]] сочи 322 жители. В 1924 година и турските жители на Ругуновец го напускат за Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от [[Мала Азия]], [[Понт (област)|Понт]] и [[Източна Тракия]], както и [[каракачани]] от България. Нови 71 души официално емигрират в България. В 1928 година градчето е прекръстено на Поликастрон и преброяването от същата година показва 1 880 жители, от които 392 семейства с 1 363 души гръцки бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928.]</ref> Преброяванията от 1940, 1951, 1961 и 1971 показват съответно 2 800, 3 085, 3 821 и 5 279 жители. Нарастването на населението се дължи на частичното изсушаване на [[Аматовско езеро|Аматовското езеро]] в 1934 година и на ликвидирането на [[малария]]та.
 
Ругуновец има договор за сътрудничество и културен обмен с българския град [[Бяла (Област Варна)|Бяла]].<ref>[http://www.byala.org/scripts/detail/?id=84 Сайт на Община Бяла.]</ref>