Топола: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
authority
Ред 1:
{{към пояснение|Топола}}
{{Taxobox
| name = Топола
| image = Populus_nigra.Italica.01.jpg
| image_caption = [[Черна топола]] (''Populus nigra'')
Line 13 ⟶ 12:
| familia = Salicaceae
| familia-bg = [[Върбови]]
| genus = '''Populus'''
| genus-bg = '''Топола'''
| rank = Populus
| genus_authority =
| rank_authority = [[Linnaeus]], 1753
| subdivision_ranks =
| subdivision =
}}
 
Line 23 ⟶ 21:
[[Картинка:Populus234.jpg|мини|дясно|230п|Топола през пролетта]]
 
'''Тополите''' (''Populus'')''' са [[Род (биология)|род]] бързорастящи влаголюбиви [[Дърво|дървета]] със сравнително мека [[дървесина]]. [[Листо|Листа]]та им са овални. Те са назъбени по краищата и имат заострени връхчета. Държат се за клонките на дълга, сплескана [[дръжка]]. На височина дърветата достигат около 25 м m и са широко разперена [[корона]].
 
== Размножаване ==
Цъфтят през [[май]] заедно с разлистването. Мъжките [[реса|реси]] са като цилиндърчета, дълги до 9 см cm и са по-дебели от женските. Всеки мъжки [[цвят]] има пурпурночервени прашници. След опрашването се появява жълтообагрен [[завръз]]. [[Семе]]то е обвито със снежнобели [[власинка|власинки]], които му помагат да се разнася надалеч от [[вятър]]а. А в [[разсадник|разсадниците]] семената се засяват по повърхността на [[леха|лехите]] заедно с [[реса|ресите]], и то веднага след събирането им, като се покриват със [[слама]] или клонки. Младата [[фиданка]] расте много бързо. Тополата се размножава и чрез отрязани [[пръчка|пръчки]] (резници).
 
== Биология ==
Срещат се в топлите и ниски части на страната, и то винаги край [[река|реките]]. Обичат песъкливите и каменисти [[почва|почви]]. Растат много бързо и живеят до около 400 години. В [[Пещера (град)|Пещера]] на площада има топола с обиколка на дънера 11 м m, височина 26 м m и възраст над 500 години.<p>
[[Корен]]ът на тополата се развива плитко под повърхността на земята.
 
== Приложение ==
Дървесината и&#768; е мека и намира широко приложение в [[Строителство|строителството]], за направа на [[щайга|щайги]], [[сандък|сандъци]], клечки за [[кибрит]], [[целулоза]]. Листата се използват за [[фураж]] на добитъка. От младите [[пъпки]] приготовляват масла за парфюмерията. Тополите осигуряват богата паша за [[пчела|пчелите]]. Като дърво за украса на парковете и за укрепване на бреговете край реките, тополата намира широко приложение. С кората и клонките боядисват [[вълна (материал)|вълната]] в тъмнокафяв цвят. Пъпките и листата се използват в народната медицина. От дървесината приготовляват [[активен въглен|медицински въглен]].
 
== Видове ==
В диворастящо състояние в [[България]] се срещат 4 вида топола: [[бяла топола]] (''Populus alba''), [[черна топола]] (''Populus nigra''), [[сива топола]] (''Populus canescens'') и [[трепетлика]] (''Populus tremula'').<ref>{{тонков|175-177}}</ref>
 
== Източници ==
{{commonscat|Populus}}
<references/>
 
{{commonscat|Populus}}
[[Категория:Дървета]]
[[Категория:Върбови]]