Стоицизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 32:
Неодобрението на стоическата философия от страна на по-късните християнски автори и предпочитанието към Платон и Аристотел води до изличаването на нейните оригинални идеи. Фрагменти от ранните стоици са компилирани и издадени от Арним<ref>''Stoicorum veterum fragmenta'', vol. I-III, col. Arnim Н., Lipsiae, 1903-5; стандартно се цитират като ''SVF'' том.номер </ref>
Основател на стоическата школа е Зенон. Той е роден около 334 г. в полугръцкия, полуфинийския град Китион, на остров Кипър. Произлязъл от търговско семейство и сам първоначално се занимавал с търговия, но при едно корабокрушение загубил състоянието си и утеха намерил във философията, която така го увлякла, че по-късно казвал, че когато загубил – в действителност спечелил. Заинтригуван от спомените на Ксенофонт за Сократ, той се заловил да изследва редица
сократически учения: бил при циника Кратес, сетне при Стилпон, и накрая при платоновите последователи Ксенократ и Полемон. Около 300 г. основал в Атина собствена школа, привържениците на която първоначално се наричали зеноисти, но сетне се нарекли стоици, поради това, че се събрали в прочутата на времето „пъстра галерия“, която се намирала на северозападния край на пазара в Атина. Тя служела за другарски срещи и за четене на доклади. Изпъстрена била отвътре с патриотични картини от известни художници като полигнот, Минон и др. От там получила и името си „пъстра галерия“.
Зенон се отличавал по своя благороден характер, особено по своята скромност, самообладание и трезвост, така че атиняни го сочели за пример и учели децата си да бъдат „въздържани като Зенон“. На старини, когато известни недъзи го огорчили, той сам сложил край на живота си, оставайки верен на основния стоически възглед, че животът трябва да се прекрати доброволно, ако се оценява вече като безрадостен и безполезен. Умрял около 262 година. Зенон писал етически съчинения, но от тях са ни останали само отделни фрагменти.
Приемник на Зенон бил Клеант от Троада, роден през 304 година. Отличавал се с необикновено силна воля, строга нравственост, скромност и въздържание. Изкарвал препитанието си с черна работа нощем, за да може денем да слуша Зенон. Той също сложил сам край на живота си, когато бил на 71 година. /през 233 г./ И от неговите съчинения са ни останали само отделни фрагменти.
Безусловно най-влиятелен между първите основатели на стоицизма е Хризип от град соли в Киликия. Него наричат „втори основател на стоицизма“. Той е роден около 281 година и живял до към 208 година. Неуморим и дълбок философски писател и полемист – на него се приписват повече от 700 съчинения, в които стоическото учение не само било изложено, но и критично противопоставено на всички тогавашни философски учения.
Посочените трима автори са представители на така наречения древен стоицизъм. След него идва средният стоицизъм. Негови представители са двама жители на остров Родос – Панетий и Посейдоний. Панетий бил роден около 180 година пр. Хр.. Скоро се поселил в Рим, където бил приятел на най-влиятелни личности, като Сципион Африкански, така че на него главно се дължи пренасянето на стоицизма в Рим. Особено влиятелен обаче от това време е бил Посейдоний, роден в Сирия, но учил в Родос, и затова е известен като „родосчанинът“. Той е живял от около 135 до 51 г. пр. Хр.. Предприемал големи пътувания в Испания, Галия, Лигурия, Сицилия и Северна
Африка. Интересувал се от географски, математически и астрономически въпроси. Написал е много съчинения: за Бога, за мантиката, за вселената, за чувствата и прочие. От гръцките философи най-много се осланя на Платон, а сам е бил популяризиран в Рим чрез съчиненията на Цицерон.
Представители на късния римски стоицизъм са: Сенека, Епиктет и император Марк Аврелий.
Сенека бил роден в Кордова – Испания между 6 и 3 година пр. Хр.. Баща му бил прочут ритор, който скоро се преселил в Рим. Тук Сенека получил разностранно образование. Философия изучавал при най-видни представители на различни школи. Сам се посветил на адвокатството. Станал възпитател на Нерон. През 65 г. той сложил край на живота си, тъй като бил обвинен в заговорничество и изправен на съд. Писал е много съчинения по нравствени, естествено-научни и обществени въпроси. Особено известни са писмата му.
Епиктет е съвременник на Сенека. Роден е около 50 г. сл. Хр. във Фригия. В Рим е бил доведен като роб. Тук слушал речите на редица стоически философи, между които на първо място Музоний Руф. След освобождаването му заедно с други философи бил изгонен от Рим от император Домициан и се установил в Никопол, в Епир. Тук негов ученик бил някой си Флавий Ариан, който ревностно преписвал рефератите му и записвал речите му. Така впоследствие изникнал прочутият „Наръчник на Епиктет по морал“, който обхваща основното учение на Епиктет.
Император Марк Аврелий – /121-180г./ е известен във философията със своето съчинение: /Ta eis eanton/, „Към себе си“, което представлява дълбоко самоанализиране и разсъждаване насаме върху основните проблеми на битието.
Сведения за стоицизма ние черпим главно от съчиненията на римските стоици, също от съчиненията на Секст Емпирик, на Плутарх, Диоген Леартски, Цицерон и други. Фрагментите на отделните стоици е събрал и издал в четири тома немският учен Ханс фон Арним през 1903-1924 г. под заглавие „Stoicorum veterum fragmenta„ .
Стоическото учение е изградено върху възгледите на предишните гръцки философи, които то обединява в органическо цяло. Клеант сравняна своята дейност с работата на пчелите, които кацат по много цветя, като вземат най-хубавото. В натурфилософията и метафизиката те съчетават възгледи на Хераклит с възгледите на Аристотел. В логиката и гносеологията съчетават възгледи на Антистен с възгледи на Аристотел. В етиката техни учители са Сократ, киренците, Платон и Аристотел
едновременно. В отделни въпроси техен главен учител е Аристотел. Но въпреки това стоицизмът не е само някакъв външен еклектизъм или механическо съчетание на чужди идеи, а е органически споено и развито цяло.
Общата задача на стоическата философия е да обоснове правилното нравствено поведение. Подобни на циниците, стоиците ценят знанието не заради самото него, а само като средство за достигане на добродетелен и щастлив живот. Те се стремят да направят човека освободен и щастлив чрез добродетелността. Затова и философията определят като упражняване в добродетелта, а оттам и самата тя е добродетел, както я определя Сенека в своите „Писма“, но въпреки преобладанието на етичната цел, тя не е само етика. Той е дал и оригинално логическо, космологическо и психологическо учение, само че то се схваща като средство за преобразяване човешкия живот, което не е възможно без достигане истинско знание.
==Възгледи на стоическите философи==
Според стоиците Вселената е изпълнена с един-единствен интелект и той се проявява и в светлината на небето, и в индивидуалните съзнания. Този божествен разум се грижи за всичко в света чрез своето провидение и му предопределя една неумолима участ, която може да бъде разгадана чрез пророкуване. Верният път е култивиране на съзнанието чрез действие в съгласие с природата и непрестанно упражнение в добродетелност. По този начин душевната устойчивост може във всеки момент да бъде запазена. Мъдрият човек е щастлив дори и в уединение и във всяка ситуация поддържа своето душевно равновесие. Всеки може да постигне пълна добродетел и да свърже своето съзнание с божествената Вселена, ако е верен на своята природа.
Стоическата философия се поделя отчетливо на три части: логика, физика и етика. Диоген Лаерции привежда няколко популярни сравнения за това разчленяване<ref>Диоген Лаерций, ''op. cit.'', c.187</ref>:
{{quote|Те уподобяват философията на живо същество и сравняват логиката с костите, етиката с мускулите и физиката с душата}}
| |||