Разлика между версии на „Джеймс II (Англия)“

Кризата, сполетяла крал Джеймс II, достига кулминация през 1688 г., когато Мария ди Модена му ражда син, Джеймс Франсис Едуард Стюарт на 10 юни ([[Юлиански календар]]). Дотогава тронът е щял да бъде наследен от дъщеря му [[Мария II Стюарт|Мери]], протестантка и съпруга на Уилям Орански. Сега става вероятна перспективата за католическа династия в кралствата. Вече разтревожени от католицизма на краля и близките му връзки с Франция, ключови лидери на [[тори]]те се обединяват с членове на опозиционните [[виги]] в Парламента и се заемат да решат кризата като поканят най-голямата му дъщеря Мери и Уилям Орански да заемат трона в Англия.
 
Джеймс, спомняйки си за съдбата на [[Ричард II]], предпочита да напусне [[Лондон]], отколкото да бъде заточен. Той се опитва да избяга във Франция, като хвърля кралския печат в Темза, пленен е, но [[Уилям III]] осигурява безпрепятственото му заминаване за [[Франция]]. Тогава в Парламента възниква дискусия дали той е напуснал трона или е [[абдикация|абдикирал]]. Стига се до съгласие, че е абдикирал, въпреки протестите на самия Джеймс II. Общото събрание на Камарите на Лордовете и на Общините решава, че "крал Джеймс II се е опитал да суспендира конституцията на Кралството като е нарушил първичния договор между Краля и народа и по съвета на йезуити и други лоши хора е погазил основните закони и като е избягал от Кралството е абдикирал от управлението, и следователно тронът е вакантен."
 
Джеймс събира [[Ирландия|ирландска]] [[армия]], към която се включени и френски войници, предоставени му от [[Луи XIV]], но е победен от силите на [[Уилям III]] и остава във Франция до смъртта си.
Анонимен потребител