Отваря главното меню

Промени

Кризата, сполетяла крал Джеймс II, достига кулминация през 1688 г., когато Мария ди Модена му ражда син, Джеймс Франсис Едуард Стюарт на 10 юни ([[Юлиански календар]]). Дотогава тронът е щял да бъде наследен от дъщеря му [[Мария II Стюарт|Мери]], протестантка и съпруга на Уилям Орански. Сега става вероятна перспективата за католическа династия в кралствата. Вече разтревожени от католицизма на краля и близките му връзки с Франция, ключови лидери на [[тори]]те се обединяват с членове на опозиционните [[виги]] в Парламента и се заемат да решат кризата като поканят най-голямата му дъщеря Мери и Уилям Орански да заемат трона в Англия.
 
Джеймс, спомняйки си за съдбата на [[Ричард II]], предпочита да напусне [[Лондон]], отколкото да бъде заточен. Той се опитва да избяга във Франция, като хвърля кралския печат в Темза, пленен е, но [[Уилям III]] осигурява безпрепятственото му заминаване за [[Франция]]. Тогава в Парламента възниква дискусия дали той е напуснал трона или е [[абдикация|абдикирал]]. Стига се до съгласие, че е абдикирал, въпреки протестите на самия Джеймс II. Общото събрание на Камарите на Лордовете и на Общините решава, че "крал Джеймс II се е опитал да суспендира конституцията на Кралството като е нарушил първичния договор между Краля и народа и по съвета на йезуити и други лоши хора е погазил основните закони и като е избягал от Кралството е абдикирал от управлението, и следователно тронът е вакантен."
 
Джеймс събира [[Ирландия|ирландска]] [[армия]], към която се включени и френски войници, предоставени му от [[Луи XIV]], но е победен от силите на [[Уилям III]] и остава във Франция до смъртта си.
Анонимен потребител