Иларион Прянишников: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
}}
'''
== Ранни години ==
Ред 45:
В проезведенията си между 1860 и 1870 година Прянишников обръща внимание на различни страни на руския бит, като изобразява бедняци, бездомници („Карлики перехожие“ и „При църквата“), измъчени от непосилен труд жени („Шивачка“) и се надсмива над типа на богатия поклонник на „изящното“ („Любител“). През 1870 година е удостоен със званието класен художник І степен за картините „Карлики перехожие“ и „Шивачка“. Този период става за художника време на израстване, търсене и разширяване на тематичните рамки на битовите му произведения.(5)
През 1871-1872 година по заповед на севастополското подразделение на Политехническата изложба в Москва, Прянишников работи заедно с Владимир Маковски, Григорий Мясоедов и други художници над създаването на серия картини, посветени на отбраната на Севастопол през Кримската война. Поредицата съдържа 97 картини, свързани с военно-битовия живот по време на обсадата на града. От тях Прянишников прави 18. Всички са рисувани с течни маслени бои върху картон, което се отразява на кячествата им и авторите ги наричат не картини, а рисунки. За тяхното създаване художниците използват не само разкази на очевидци – офицери и моряци, но и сюжети от поредицата „Севастополски разкази“ на Лев Толстой. Любопитно е да се отбележи, че в картините на Прянишников почти не се срещат сцени на боеве, а по-скоро такива, изобразяващи обстановката след боя или живота в града - „Превозване на оръдия“, „Грижа на севастополските жени за
Следващият етап от развитието на Прянишников е свързан с картините „Жертви на пожар“ (1871) и „Порожняки“ (1872). Те са представени на първата изложба на Передвижниците и са оценени от критиката като сериозно постижение на руската живопис.(1) „Жертви на пожар“ носи на художника нов успех, тъй като по единодушно мнение на съвременниците, картината е призната за новаторска, благодарение на подходящото съчетаване на пейзажно-жанровите мотиви. Произведението е закупено от колекционер, още преди откриването на изложбата на Павел Третяков, който в онези години създава своя музей на руското изкуство, бъдещата Третяковска галерия. Пренебрегвайки принципите си да няма копия в своята сбирка, той поръчва на Прянишников да създаде картината за втори път, за да я изложи в галерията.(5)
Ред 55:
През 1874 година, заедно с Константин Трутовски, Владимир Маковски и Иван Крамской прави илюстрациите към повестта на Гогол „Вечери в селцето край Диканка“. (5) През следващите три години заедно с други живописци участва в работата над стенописите на храма "Христос Спасител" в Москва.(3)
В периода между 1880 и 1890 година Прянишников работи над мащабни платна, изобразяващи многоликата народна маса и позволяващи да се обединят в общи действия различните типове и характери от руското село.(1) За най-добро произведение от онова време се приема картината
През тези години Прянишников се увлича и от разработката на темата за лова, където изразява идеята си за органичното сливане на човека с природата. Картини от този тип са „Неволи при лов в гората“, „Край на лова“, „На тяге“ и други.(5)
Ред 71:
Иларион Прянишников умира на 12 (24) март 1894 година в Москва. Погребан е в гробището на женския Алексеевски манастир в Москва.(3)
== Някои произведения ==
* „Момче — амбулантен търговец“ (1860-те)
Ред 77:
* „Художникът Перов на лов“ (1860-те)
* „Шегобийци. Гостиный двор в Москва“ (1865, ТГ)
* „Любител“ (края на 1860-те, Държавен руски музей, Санкт Петербург
* „Карлики перехожие“ (1870)
* „Пред църквата“ (1867)
* „Жертви на пожар“ (1871)
* „През 1812 година“ (1874, ТГ)▼
* „Порожняки“ (1871, Харковски художествен музей, вариант 1872 г. — в ТГ)
* „Превозване на оръдия“ (1871-1872)
* „Жестоки романс“ (1881)▼
* „Грижа на севастополските жени за ранените“ (1871-1872)
* „Павел Нахимов - 5 октомври на батареята“ (1871-1872)
* „Павел Нахимов в Севастопол“ (1871-1872)
▲* „През 1812 година“ (1874, ТГ)
* „Шивачка“ (ок. 1875)
* „Предачка“ (1878)
* „Неволи при лов в гората“ (1881)
* „В засада“ (1881)
* „Деца на риболов“ (1882), Красноярски художествен музей „Суриков“
* „Завръщане от панаира“ (1883)
*
* „В ателието на художника“ (1890)
* „Общ жертвен котел на патронния празник“ (1888,
*
Картини в дома на брат му Сергей в Лалск, които са предадени на Великоустюженския музей през 1918 година
* „Портрет на брат ми“
* „Портрет на съпругата на брат ми“
* „Гост“
* „Фабриката на Сумкин“
* „Панаир в Лалск“
Други картини от „Лалския“ цикъл:
* „Момчета на оградата“ („Врабчета“)
* „Край на лова“ (1884)
* „Религиозно шествие“ (1893)
* „Пазар в Лалск“
* „Подготовка на нивите за засяването на лен във Вологодска губерния“
* „Епитроп“
* „Лектор“
* „На тихия пристан“
* „В провинцията“ (1893)
== Източници ==
| |||