Иларион Прянишников: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
== Младост ==
[[Картинка:Illarion Michajlowitsch Prjanischnikow 002.jpg|ляво|мини|300п|Шегобийци. Гостиный двор в Москва]]
[[Картинка:1871 Pryanishnikov Fire victims.jpg|ляво|мини|300п|Жертви на пожар]]
[[Картинка:Prianishnikov 1812.jpg|ляво|мини|300п|През 1812]]
Творческата индивидуалност на художника е силно повлияна от дружбата с Перов и неговите възгледи. Освен това сериозно влияние оказва и демократичният подем, характерен за Русия по онова време, както и естетическите теории на Николай Чернишевски, който проповядва реалистично изкуство, близко и разбираемо за народа.(3)
Line 42 ⟶ 44:
В края на 1869 година Прянишников взима активно участие в създаването на обществото на Передвижниците. Заедно с ред други талантливи и известни майстори, той става един от членовете-учредители на новата организация.(3)
[[Картинка:1887 Pryanishnikov Auferstehungstag anagoria.JPG|дясно|мини|300п|Спасов ден на Север]]
[[Картинка:Прянишников Общий-жертвенный-котел-в-престольный-праздник.jpg|дясно|мини|300п|Общ жертвен котел на патронния празник]]
В проезведенията си между 1860 и 1870 година Прянишников обръща внимание на различни страни на руския бит, като изобразява бедняци, бездомници („Карлики перехожие“ и „При църквата“), измъчени от непосилен труд жени („Шивачка“) и се надсмива над типа на богатия поклонник на „изящното“ („Любител“). През 1870 година е удостоен със званието класен художник І степен за картините „Карлики перехожие“ и „Шивачка“. Този период става за художника време на израстване, търсене и разширяване на тематичните рамки на битовите му произведения.(5)▼
[[Картинка:Прянишников Сельский-праздник.jpg|дясно|мини|300п|Селски празник]]
[[Картинка:Illarion Michajlowitsch Prjanischnikow 001.jpg|дясно|мини|300п|Великденска процесия]]
[[Картинка:Illarion Pryanishnikov Deti Na Rybalke 1882.jpg|дясно|мини|300п|Деца на риболов]]
▲В
През 1871-1872 година по заповед на севастополското подразделение на Политехническата изложба в Москва, Прянишников работи заедно с Владимир Маковски, Григорий Мясоедов и други художници над създаването на серия картини, посветени на отбраната на Севастопол през Кримската война. Поредицата съдържа 97 картини, свързани с военно-битовия живот по време на обсадата на града. От тях Прянишников прави 18. Всички са рисувани с течни маслени бои върху картон, което се отразява на кячествата им и авторите ги наричат не картини, а рисунки. За тяхното създаване художниците използват не само разкази на очевидци – офицери и моряци, но и сюжети от поредицата „Севастополски разкази“ на Лев Толстой. Любопитно е да се отбележи, че в картините на Прянишников почти не се срещат сцени на боеве, а по-скоро такива, изобразяващи обстановката след боя или живота в града - „Превозване на оръдия“, „Грижа на севастополските жени за ранените“, „Павел Нахимов - 5 октомври на батареята“, „Павел Нахимов в Севастопол“ и други.(5)(6)
Line 72 ⟶ 78:
== Някои произведения ==
[[Картинка:Жестокие Романсы.jpg|дясно|мини|200п|Жестоки романси]]
[[Картинка:Прянишников Пряха 1878.jpg|дясно|мини|200п|Предачка]]
[[Картинка:Прянишников Пасха 1885.jpg|дясно|мини|200п|Великден]]
* „Момче — амбулантен търговец“ (1860-те)
* „Четене на писма в магазин за хранителни стоки“ (1860-те)
Line 80 ⟶ 88:
* „Карлики перехожие“ (1870)
* „Пред църквата“ (1867)
* „Селски празник“ (1870)
* „Жертви на пожар“ (1871)
* „Порожняки“ (1871, Харковски художествен музей, вариант 1872 г. — в ТГ)
Line 90 ⟶ 99:
* „Предачка“ (1878)
* „Жестоки романси“ (1881)
* „Неволя“ (1881)
* „В засада“ (1881)
* „Деца на риболов“ (1882), Красноярски художествен музей „Суриков“
* „Завръщане от панаира“ (1883)
* „Великден“ (1885)
* „Спасов ден на север“ (1887, ТГ)
* „В ателието на художника“ (1890)
| |||