Иларион Прянишников: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 51:
През [[1871]]-[[1872]] година по заповед на [[севастопол]]ското подразделение на Политехническата изложба в Москва, Прянишников работи заедно с [[Владимир Маковски]], [[Григорий Мясоедов]] и други художници над създаването на серия картини, посветени на [[Обсада на Севастопол (1854-1855)|отбраната на Севастопол]] през [[Кримската война]]. Поредицата съдържа 97 картини, свързани с военно-битовия живот по време на [[обсада]]та на града. От тях Прянишников прави 18. Всички са рисувани с течни [[маслени бои]] върху [[картон]], което се отразява на кячествата им и авторите ги наричат не картини, а рисунки. За тяхното създаване художниците използват не само разкази на очевидци – [[офицер]]и и [[Моряк|моряци]], но и сюжети от поредицата „Севастополски разкази“ на [[Лев Толстой]]. Любопитно е да се отбележи, че в картините на Прянишников почти не се срещат сцени на боеве, а по-скоро такива, изобразяващи обстановката след боя или на живота в града - ''„Превозване на оръдия“'', ''„Грижа на севастополските жени за ранените“'', ''„Павел Нахимов - 5 октомври на батареята“'', ''„Павел Нахимов в Севастопол“'' и други.<ref name="Каталог"/><ref name="Крым">{{ru икона}} [http://www.e-reading.co.uk/chapter.php/1003108/7/Nive_Petr_-_Istoriya_russkoy_armii._Tom_tretiy.html История русской армии/Операции в Крыму]</ref>
Следващият етап от развитието на Прянишников е свързан с картините ''„Жертви на пожар“'' (1871) и ''„Порожняки“'' (1872). Те са представени на първата изложба на Передвижниците и са оценени от критиката като сериозно постижение на руската живопис.<ref name="Рус"/> „Жертви на пожар“ носи на художника нов успех, тъй като по единодушно мнение на съвременниците, картината е призната за новаторска, благодарение на подходящото съчетаване на пейзажно-жанровите мотиви. Произведението е закупено от колекционер, още преди откриването на изложбата на [[Павел Третяков]], който в онези години създава своя музей на руското изкуство, бъдещата [[Третяковска галерия]]. Пренебрегвайки принципите си да няма копия в своята сбирка, той поръчва на Прянишников да създаде картината за втори път, за да я изложи в галерията.
Произведенията на художника от 1870-те се отличават от ранните му творби с по-голяма композиционна цялост и колоритна наситеност. В тези картини пейзажът, от нещо самостоятелно, се превръща в поетизирана среда, обогатена с характерни сцени, почерпени от живота на народа.
Широка известност получава картината
През [[1874]] година, заедно с [[Константин Трутовски]], Владимир Маковски и Иван Крамской прави илюстрациите към повестта на [[Гогол]] „Вечери в селцето край Диканка“.<ref
[[Картинка:Illarion Michajlowitsch Prjanischnikow 001.jpg|ляво|мини|300п|Великденска процесия]]
[[Картинка:Illarion Pryanishnikov Deti Na Rybalke 1882.jpg|ляво|мини|300п|Деца на риболов]]
В периода между 1880 и 1890 година Прянишников работи над мащабни платна, изобразяващи многоликата народна маса и позволяващи да се обединят в общи действия различните типове и характери от руското село.
През тези години Прянишников се увлича и от разработката на темата за лова, където изразява идеята си за органичното сливане на човека с
Успоредно с този тип произведения, той рисува и камерни, сумрачни по настроение, образи и сюжет картини. Такива са ''„В ателието на художника“'' (1890) и ''„В провинцията“'' (1893). Те свързват автора с живописците от следващото, „чеховско“ поколение. Последната негова картина ''„Религиозно шествие“'' остава недовършена.
== Преподавателска дейност ==
| |||