Иларион Прянишников: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 7:
| наставка =
| роден-дата = [[20 март]] [[1840]]
| роден-място = {{флаг|Русия}} [[с. [[Тимашово]], [[Руска империя]]
| починал-дата = [[12 март]] [[1894]]
| починал-място = {{флаг|Русия}} [[Москва]], [[Руска империя]]
}}
 
'''Иларио&#768;н Миха&#768;йлович Пря&#768;нишников''' е талантлив [[Русия|руски]] [[художник]] от втората половина на [[19 век]], представител на жанровата [[живопис]]. Той е действителен член на Петербургската имперска художествена академия и един от учредителите на обществото на [[Передвижници]]те. От тяхната втора [[изложба]] той става несменяем член на ръководството на организацията. В творчеството си отразява най-важните тенденции от развитието на [[Реализъм|реалистичната]] живопис.<ref name="Рус">{{ru икона}} [http://www.artsait.ru/art/p/prynishnikov/main.htm Русская живопись/Прянишников Илларион Михайлович (1840-1894)]</ref>
 
== Ранни години ==
Ред 48:
В произведенията си между [[1860]] и [[1870]] година Прянишников обръща внимание на различни страни на руския [[бит]], като изобразява бедняци, бездомници (''„Карлики перехожие“'' и ''„Пред църквата“''), измъчени от непосилен труд жени (''„Шивачка“'') и се надсмива над типа на богатия поклонник на „изящното“ (''„Любител“''). През 1870 година е удостоен със званието класен художник І степен за картините „Карлики перехожие“ и „Шивачка“. Този период става за художника време на израстване, търсене и разширяване на тематичните рамки на битовите му произведения.<ref name="Каталог"/>
 
През [[1871]]-[[1872]] година по заповед на [[севастопол]]ското подразделение на Политехническата изложба в Москва, Прянишников работи заедно с [[Владимир Маковски]], [[Григорий Мясоедов]] и други художници над създаването на серия картини, посветени на [[Обсада на Севастопол (1854-1855)|отбраната на Севастопол]] през [[Кримската война]]. Поредицата съдържа 97 картини, свързани с военно-битовия живот по време на [[обсада]]та на града. От тях Прянишников прави 18. Всички са рисувани с течни [[маслени бои]] върху [[картон]], което се отразява на кячестватакачествата им и авторите ги наричат не картини, а рисунки. За тяхното създаване художниците използват не само разкази на очевидци – [[офицер]]и и [[Моряк|моряци]], но и сюжети от поредицата „Севастополски разкази“ на [[Лев Толстой]]. Любопитно е да се отбележи, че в картините на Прянишников почти не се срещат сцени на боеве, а по-скоро такива, изобразяващи обстановката след боя или на живота в града - ''„Превозване на оръдия“'', ''„Грижа на севастополските жени за ранените“'', ''„Павел Нахимов - 5 октомври на батареята“'', ''„Павел Нахимов в Севастопол“'' и други.<ref name="Каталог"/><ref name="Крым">{{ru икона}} [http://www.e-reading.co.uk/chapter.php/1003108/7/Nive_Petr_-_Istoriya_russkoy_armii._Tom_tretiy.html История русской армии/Операции в Крыму]</ref>
 
Следващият етап от развитието на Прянишников е свързан с картините ''„Жертви на пожар“'' (1871) и ''„Порожняки“'' (1872). Те са представени на първата изложба на Передвижниците и са оценени от критиката като сериозно постижение на руската живопис.<ref name="Рус"/> „Жертви на пожар“ носи на художника нов успех, тъй като по единодушно мнение на съвременниците, картината е призната за новаторска, благодарение на подходящото съчетаване на пейзажно-жанровите мотиви. Произведението е закупено от колекционер, още преди откриването на изложбата на [[Павел Третяков]], който в онези години създава своя музей на руското изкуство, бъдещата [[Третяковска галерия]]. Пренебрегвайки принципите си да няма копия в своята сбирка, той поръчва на Прянишников да създаде картината за втори път, за да я изложи в галерията.<ref name="Каталог"/>
Ред 103:
* „Великден“ ([[1885]])
* „Спасов ден на север“ ([[1887]], ТГ)
* „Общ жертвен котел на патронния празник“ ([[1888]], Художествен музей „А. Н. Радищев“Радишчев“, [[Саратов]])
* „В ателието на художника“ ([[1890]])
* „В очакване на шафера“ ([[1891]], [[Серпухов]]ски историко-художествен музей)
 
=== Картини в дома на брат му Сергей в Лалск, предадени на Великоустюженския музей през 1918 ===
 
* „Портрет на брат ми“