Иларион Прянишников: Разлика между версии

Картината ''„Шегобийци. Гостиный двор в Москва“'', рисувана в последната година от обучението в училището, му носи широка известност. За нея, през [[1866]] година, той получава Голям сребърен медал и званието класен художник ІІІ степен.<ref name="Живопис"/> Това малко платно е оригинално решение на темата за унижението, безсърдечността и жестокостта в света, където всичко се купува и продава.<ref name="Рус"/> [[Сюжет]]ът е заимстван от едноименната пиеса на [[Александър Островски]], чиято [[премиера]] се състои през [[1864]] година в [[Санкт Петербург]] и [[Москва]]. На неякартината са изобразени гуляещи търговци, които издевателстват над възрастен бедняк, носещ на гърдите си медал за 25 години безупречна служба, като го принуждават да танцува под звуците на [[акордеон]].<ref name="Шутники">{{en икона}} [http://www.europeana.eu/portal/record/08559/D42D575BAEF733F89461EDF5864DE28BF51F4F19.html Шутники. Гостиный двор в Москве]</ref> Създадената с голяма достоверност цяла галерия от образи, демонстрира моралната грозота и самодоволната грубост на част от обществото.<ref name="Рус"/> Такава сцена в пиесата на Островски няма, но художникът ползва едноименното заглавие за да представи бездушието и жестокостта в света на богатите.<ref name="Шутники"/> [[Картина]]та предизвиква негодуванието на някои представители на официалното академично [[изкуство]], според които младият живописец е нарушил високото предназначение на изкуството да показва вечните истини в [[Идеализъм|идеализирана]] форма.<ref name="Рус"/> Любопитен факт е, че картината е изпратена заедно с други произведения на руски художници на изложба във [[Виена]]. Тя обаче не е експонирана, тъй като по мнението на критика [[Владимир Стасов]] не е необходимо недостатъците в руското общество да се показват на [[Европа]].<ref name="Каталог"/>

През [[1874]] година, заедно с [[Константин Трутовски]], Владимир Маковски и Иван Крамской прави илюстрациите към повестта на [[Гогол]] „Вечери в селцето край Диканка“.<ref name="Каталог"/> През следващите три години, заедно с други живописци, участва в работата над [[стенопис]]ите на [[храм]]а "Христос Спасител" в Москва.<ref name="Живопис"/>

В периода между 1880 и 1890 година Прянишников работи над мащабни платна, изобразяващи многоликата народна маса и позволяващи да се обединят в общи действия различните типове и характери от руското село.<ref name="Рус"/> За най-добро произведение от онова време се приема картината ''„Жестоки романси“'', в която неговите [[Сатира|сатирични]] наклонности се разкриват с пълна сила. От [[1887]] година, е картината ''„Спасов ден на Север“'', свързана с празнуването на [[1 август]] от православната църква на два празника – единият, посветен на изнасянето на Животворящия [[кръст]], а вторият – на [[Възнесение Господне|Свети Спас]] и Пресвета [[Богородица]]. Други картини, посветени на живота и традициите на руското село са ''„Общ жертвен котел на патронния празник“'' ([[1888]]), ''„Подготовка на нивите за засяването на лен във Вологодска губерния“'', ''„Селски празник“'', ''„Великденска процесия“'' и много други.<ref name="Рус"/><ref name="Каталог"/>

Успоредно с този тип произведения, той рисува и камерни, сумрачни по настроение, образи и сюжет картини. Такива са ''„В ателието на художника“'' (1890) и ''„В провинцията“'' (1893). Те свързват автора с живописците от следващото, „чеховско“ поколение. Последната негова картина ''„Религиозно шествие“'' остава недовършена.<ref name="Рус"/>

Прянишников дълго време, от [[1873]] до [[1894]] е преподавател в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура, което сам е завършил. Той е учител на много, станали впоследствие известни живописци, като [[Сергей Иванов]], [[Николай Касаткин]], [[Николай Богданов-Белски]], [[Константин Коровин]], [[Михаил Нестеров]], [[Витолд Бялиницки-Бируля]], [[Василий Башкеев]], [[Абрам Архипов]], [[Алексей Степанов]], [[Сергей Светославски]], [[Александър Головин]] и други. Учениците го обичат и спомените им за него са топли. Несторов пише за учителя си, че е „остроумен, искрен, прям, леко грубоват“, Головин – че е „прям, рязък и малко сприхав“, а Коровин пише „Той беше мъж, беше честен човек, човек с индивидуална свобода и сила... Той разбираше характера на руския живот и руския тип и беше яръкхудожник видс художник“ярки качества“.<ref name="Рус"/><ref name="Каталог"/>