Негушко въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот: Преместване на 3 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q3396743. |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
Но на 18 април същата година [[Мехмед Емин паша]], известен като Абу Лабуд, с 20 000 души редовна войска и [[башибозук]] завзема града след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола. Един отряд, начело с Гацо и Каратасос успява да пробие обсадата, но другият лидер на въстанието Заферакис загива. Защитниците на църквата „Свети Николай“ се взривяват в нея, а тридесет негушанки доброволно се удавят, заедно с децата си във водопада на река Арапица, за да не бъдат продадени в робство. Турците вилнеят в града пет дни. Стените му са разрушени и той е изоставен. Около 120 околни гръцки и български села са опожарени - някои от тях, като Добра изчезват завинаги, а други като [[Държилово (дем Негуш)|Държилово]] променят етническия си състав.
В 1955 година на Негуш заедно с [[Месолонги]], [[Сули]] и [[Аркади]], е дадено почетното прозвище „[[град герой (Гърция)|град герой]]“
[[Картинка:Tasos Karatasos.jpg|мини|дясно|Анастасиос (Тасос) Каратасос един от водачите на Негушкото въстание.]]
| |||