Голешово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14:
 
== География ==
Село Голешово е разположено в север-северозападното подножие на граничната планина [[Славянка]] (Алиботуш). В непосредствена близост до него се намира биосферният резерват „[[Алиботуш (резерват)|Алиботуш]]”. Голешово отстои на 46 километра от град [[Сандански]], на 21 километра от село [[Катунци]] и на 14 километра от село [[Петрово (Област Благоевград)|Петрово]]. Пътят до селото е асфалтиран. На 9 километра източно от него е разположена [[Парилска седловина|Парилската седловина]], до която води черен път. Голешово е с малобройно население. Тук е съхранена интересна старинна архитектуратаархитектура.
 
== История ==
Ред 46:
На това място сред девствена природа можеш да се почувстваш в естествена ботаническа градина, която поради недостъпността си е запазила и до днес първичният си вид и красота. Някъде там на 1134 м н.в. е сгушено село Голешово, забравено от цивилизацията...
 
Историческа забележителност в с. Голешово е запазената Хаджисимеоновата плевня, в която през 1903 г. поетът революционер Пейо Яворов с група четници води продължително сражение с турския аскер. Била е в окаяно състояние, но през 2010г. е реставрирана и отворена като музей. Подредената в нея музейна експозиция включва снимки на известни личности, факсимилиета, писмо от Гоце Делчев до Яворов и други. През 1903 г. Яворов пише за с. Голешово в книгата си "Хайдушки копнения", следното: "Ние осъмнахме край Голешово, дето вече не можехме да влезем, и слънцето изгряваше, когато повихме нагоре край реката, към гористата височина. Не подир много аз се любувах оттам на угледните 250 български къщици, разстлани като върху длан. А околоселския венец от голи и обрасли висоти, през къснат на северозапад, позволяваше да се видят букет Пирински върхове, сякаш нарисувани върху кристала На утринното небе."
В с. Голешово правят впечатление няколкото старинни каменни моста на селската рекичка. Мраморският, един от осемте моста, построени в село Голешево, е мост легенда. Изграден през 1848 г. от местни майстори, камъните за него са дялани и возени с мулета и магарета от три километра разстояние. Измъквайки се невредима от обкръжението в Хаджисимеоновата плевня, по този мост е минала през 1903 г. четата на Пейо Яворов на път за село Бельово.