Голешово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 46:
На това място сред девствена природа можеш да се почувстваш в естествена ботаническа градина, която поради недостъпността си е запазила и до днес първичният си вид и красота. Някъде там на 1134 м н.в. е сгушено село Голешово, забравено от цивилизацията...
 
Историческа забележителност в с. Голешово е запазената Хаджисимеоновата плевня, в която през 1903 г. поетът революционер Пейо Яворов с група четници води продължително сражение с турския аскер. Била е в окаяно състояние, но през 2010г. е реставрирана и отворена като музей. Подредената в нея музейна експозиция включва снимки на известни личности, факсимилиета, писмо от Гоце Делчев до Яворов и други. През 1903 г. Яворов пише за с. Голешово в книгата си "Хайдушки копнения", следното: "Ние осъмнахме край Голешово, дето вече не можехме да влезем, и слънцето изгряваше, когато повихме нагоре край реката, към гористата височина. Не подир много аз се любувах оттам на угледните 250 български къщици, разстлани като върху длан. А околоселския венец от голи и обрасли висоти, през къснат на северозапад, позволяваше да се видят букет Пирински върхове, сякаш нарисувани върху кристала на утринното небе."
В с. Голешово правят впечатление няколкото старинни каменни моста на селската рекичка. Мраморският, един от осемте моста, построени в село Голешево, е мост легенда. Изграден през 1848 г. от местни майстори, камъните за него са дялани и возени с мулета и магарета от три километра разстояние. Измъквайки се невредима от обкръжението в Хаджисимеоновата плевня, по този мост е минала през 1903 г. четата на Пейо Яворов на път за село Бельово.
 
В планината има малка пещера Капе, в която през 1903 г. са отсядали четниците на Гоце Делчев.
 
Голешово е родното място на Стойо Хаджиев - участник в македоно-одринското освободително движение срещу османския поробител, съратник на Яне Сандански. В центъра на селото, признателни съселяни са издигнали паментикпаметник в негова чест.
 
Северозападно от с. Голешово в местността Врися има останки от селище от новокаменната епоха, съществувало и през античносттаАнтичността, средновековиетоСредновековието и османския период. В местн.местността Краище, югоизточно от Голешово, е открито селище от късния период на бронзовата епоха. Близо до него, в местн.местността Езерища, е открит античен некропол с гробове от каменни плочи. Северозападно от селото в местн. Солището и Перинарски лъки е открито поселение от късния период на желязната епоха. Следи от антично селище и некропол от периода III – IV в. са намерени в местн. Мъшиник, южно от селото. Останки от антични селища – в местн. Тучидол, Бъза и Черешар. Останки от късната античност има в местн. Пазлак – некропол, и в местн. Градището – крепост. Югозападно от Голешово в местн. Селище, са открити останки от средновековно селище, съществувало и през османския период. На Голешовска река, в селото, са запазени 4 каменни моста от края на XVIII и нач. на XIX в.
 
== Хижа Извора ==
{{основна|Извора (хижа)}}
Хижа Извора се намира в планината Славянка (Алиботуш) в местността Извора. Разположена е на около 700 м н.в., на 6 км югоизточно от село Петрово по асфалтовия път към село Голешово, Областобласт Благоевград.
 
В близкото минало хижата е била гранична застава.
Околността и прилежащияприлежащият район на планината Славянка са влизали в граничната зона
с Република Гърция, и са били недостъпни за туристи.
Днес хижа Извора заедно с разположената на изток от Парилската седловина