Нарцис (митология): Разлика между версии

без копирани текстове; добавка
Редакция без резюме
(без копирани текстове; добавка)
: ''Тази статия е за героя от древногръцката митология. За цветето вижте [[Нарцис (цвете)]].''
[[Картинка:Michelangelo_Caravaggio_065.jpg|мини|"Нарцис"- на [[Микеланджело да Караваджо|Караваджо]]]]
'''Нарцис''' - е един от най-ярките образи в [[древногръцката митология]]. Той бил много красив юноша от областта [[Беотия]] (намира се в дн. Централна Гърция, на ок. 100 км.km от столицата Атина). Син на речния бог [[Кефис]] и [[нимфа]]та [[Лириопи]] (Лавриона?). Прорицателят [[Тирезий]] казал на родителите му, че тяхното дете ще доживее до дълбока старост, ако никога не види лицето си.
 
Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила [[нимфа]]та Ехо, той я отблъснал. От тук има две версии. Според едната отхвърлените жени поискали да го накажат и богинята на правосъдието [[Немезида]] чула желанията им. Веднъж, връщайки се от лов, Нарцис видял във водата своето отражение и се влюбил в него. Гледайки красивото си лице той, разсеян и влюбен, понечил да целуне отражението си, и се удавил. Според другата версия един от [[херувим]]ите (ангели на любовта) бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа [[Ехо (митология)|Ехо]] и решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в собственото си отражение. И успял, а Нарцис умрял от любов по своя лик, появил се на повърхността на бисерно чистата речна вода. На това място пораснали красиви бели и жълти [[цветя]], които сега наричаме [[нарцис (цвете)|нарцис]]и.
„Той е голям нарцис” сме свикнали да казваме за самовлюбени и егоцентрични хора. Нарцисизмът е формулиран и наречен така за първи път, както можем да очакваме, от Зигмунд Фройд. Психологическото явление се свързва с чувство на любов към себе си, като може да става дума за нещо почти естествено и типично за всеки, но и за патологичния нарцистичен комплекс.
 
Името на Нарцис е станало нарицателно и символизира гордост и самовлюбленост. [[Зигмунд Фройд]] пръв използва този термин в психологията, като смята, че [[нарцисизъм|нарцисизмът]], в известна доза, е присъщ на всеки човек от самото му раждане.
Знаем историята за красивия младеж, който се влюбва до полуда в собственото си изображение във водата, но помните ли как завършваше историята?
Caravaggio - Narcissus 1598-99.
Богинята Афродита безмилостно наказвала тези, които не я почитали, като отхвърляли нейните дарове и се противели на властта й. Така постъпила тя със сина на речния бог Кефиз и на нимфата Лавриона. Нарцис бил прекрасен, но студен и горд младеж. Освен себе си не обичал никого другиго. Веднъж по време на лов Нарцис се заблудил в гъстата гора. Съзряла го нимфата Ехо, но тя не можела да го заговори, защото над нея тегнело наказанието на Хера - нимфата трябвало да мълчи. Можела да отговаря на въпроси единствено като повтаря последните думи от тях. Тъй като не знаел накъде да тръгне, младежът се провикнал:
 
{{митология-мъниче}}
- Има ли някой тук?
[[Категория:Древногръцка митология]]
- Тук - раздал се гръмкият отговор на Ехо.
- Ела насам! - извикал Нарцис.
- Насам - отвърнала Ехо.
 
Младежът се огледал, наоколо нямало никого. Изненадан, той отново се провикнал:
- Ела по-скоро при мен!
Ехо радостно отвърнала:
- При мен!
 
Нимфата изскочила от храстите и протегнала ръце към Нарцис. Но той я отблъснал гневно от себе си и бързо се отдалечил навътре в тъмната гора. Отхвърлена, Ехо се скрила на най-непроходимото тъмно място. Много страдала тя от любов по Нарцис. Никога повече не се показала, само печалният й глас отвръщал на всеки възглас.
 
А Нарцис си останал все така горд и самовлюбен. Отхвърлял любовта на всички. Гордостта му направила нещастни много нимфи, но веднъж една от тях възкликнала:
- Обикни и ти Нарцисе! И нека човекът, в когото се влюбиш, да не ти отговори с взаимност!
Сбъднало се пожеланието на нимфата. Афродита се разгневила, че младежът отблъсква даровете й и го наказала. Веднъж през пролетта по време на лов Нарцис се приближил до един ручей. Искал да утоли жаждата си със студена вода. До потока не се бил докосвал още никой. Дори тревичка не била падала в него. Младежът се навел към ручея и опрял ръце на един камък. Във водата се отразявала цялата му красота. И точно тук го застигнало проклятието на Афродита. С изумление гледал Нарцис отражението си. Изведнъж го обзела силна любов. Прострял ръце към него. Наклонил се да целуне отражението си, но устните му докосвали само студената, чиста вода. Той забравил за всичко. Не помръдвал от брега на потока, и без да откъсва очи, наблюдавал лика си. Нито се хранел, нито пиел вода. Сън не го ловял. Най-накрая, напълно отчаян, Нарцис възкликнал, простирайки ръце към отражението си:
 
- О, страдал ли е друг толкова жестоко! Разделят ни не планини и морета, а само ивица вода. И пак не можем да бъдем заедно. Излез от този ручей!
Гледайки изображението си, Нарцис се замислил. Изведнъж му минала страшна мисъл. Накланяйки се към водата, той прошепнал тихичко на лика си:
- О, мъко! Страхувам се, че съм се влюбил в самия себе си! Чувствам,че не ми е останало много да живея. Едва разцъфтял, трябва да увехна и да отида в мрачното царство на Хадес. Не ме е страх от смъртта, тя ще дойде и ще донесе край на любовните ми мъки.
 
Силите го напускали. Нарцис пребледнял и почувствал, че смъртта вече приближава. Въпреки това не можел да откъсне очи от отражението си. Плачел Нарцис, а сълзите му падали в прозрачните води на ручея. Прекрасното изображение на младежа изчезнало. От страх Нарцис се провикнал:
- О,къде си? Върни се! Остани! Не ме напускай, това е жестоко! Дай да те погледам още!
Водата се успокоила и отражението се появило пак. Той отново се вгледал в него, без да откъсва очи. И нещастната нимфа Ехо видяла как страда Нарцис.Тя все още го обичала много.
- О, мъка! - възкликнал Нарцис.
- Мъка - отвърнала Ехо.
Най-накрая с измъчен и страдащ глас младежът извикал, гледайки отражението си:
- Прощавай!
И още по-тихо прозвучал отликът на Ехо:
- Прощавай!
Нарцис склонил глава на зелената трева и мракът на смъртта покрил очите му. Той умрял. В гората заплакали нимфите заедно с Ехо. Те решили да му направят гроб, но когато отишли да вземат тялото му, не го намерили. В тревата, където той бил склонил глава и умрял, било израснало бяло и ароматно цвете - цветето на смъртта. Нарекли го Нарцис.