'''Луперкалиите''' (на [[латински език|латински]] ''Lupercalia'' или ''Lvpercalia'') са празници на изобилието в [[древен Рим|древния Рим]], посветени първоначално на покровителя на вълците [['''Луперк]]''' ("прогонващият [[вълк|вълци]]те"), чийто култ се слива впоследствие с този към бог [[Фавн]] и "Луперк" става едно от неговите прозвища. Луперкалиите се празнуват на [[15 февруари]]. В този ден в подножието на [[Палатин|Палатинския хълм]] при пещерата ''Луперкал'' (където според преданието е живяла [[Капитолийска вълчица|вълчицата]] - лат. Lupa, - отгледала [[Ромул и Рем]]) , [[жрец]]ите, наречени "''луперци''", принасят в жертва [[кози]], козли и [[куче]]та. След това намятат върху голите си тела прясноодраните кози кожи и обикалят [[Палатин|Палатинския хълм]] (най-старата част на [[Рим]]), стремейки се да уловят и завържат с ремъци от козя кожа жените и удрят с камшици от същата кожа всеки срещнат. Жените доброволно се оставяли на ударите и връзването, защото според вярването това носи плодовитост.
Предишния ден се посвещава на римската богиня на брака, майчинството и жените, [[Юнона]]. През този ден девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според волята на боговете.
