Струмишки революционен окръг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
След Софийското събрание за районен началник в Струмица е назначен [[Борис Сарафов]], който след няколко битки в Малешевско през март заминава за Битоля. В края на март 1903 година в окръга пристига [[Христо Чернопеев]] с чета от 190 души. След като преминава границата от четата му се отделя битолската чета, която наброява 60 души. Заедно с останалите 130 души Чернопеев влиза в бой с турски аскер при село [[Лески]], при който умират четирима, а 1 е ранен. На 8 април Чернопеев, [[Никола Дечев]] и [[Коста Мазнейков]] отново влизат в бой с турски части, където на помощ им идва и дееца на [[ВМОК]] [[Никола Лефтеров]]<ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?news.252 Гоцев, Славчо. Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.), в: „Македонски преглед“, година ХІХ, 2006, кн.1, 121 - 142.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/sg/sg_2_2b.html Гоцев, Слави. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912“, Издателство на Отечествения фронт София, 1988, стр. 190 - 191.]</ref> . При битката загиват 7 души от четата на Чернопеев и 11 от тази на Лефтеров.
 
След сражението четите напускат Струмишко<ref>Ванчо Ѓорѓиев, Слобода или Смрт, Македонското националноослободително дело во Солунскиот вилает 1893 - 1903 година, Скопје, Институт за историја - Филозофски Факултет, 2003</ref> и остават около седмица в село [[Нивичино]]. През това време 10 човека се завръщат в България. На 24 май 1903 в битка с аскера при село [[Инево]] загива войводата Коста Мазнейков заедно с 10 души от четата му. След всичко това Чернопеев решава да се върне в България. На 21 април 1903 година през село [[Костурино (Община Струмица)|Костурино]] преминава чета от 100 души на път за [[Валандово]]. През нощта шестима от четниците влизат в схватка с турски патрул и се дава по един убит от двете страни. Същата нощ Стойко в [[Куклиш]] убива шпионина Васил Пеливан, а в [[Орманли]] и един турчин шпионин, като след това Стойко е убит от турски селяни.
 
В началото на май в село [[Смолари]] четата на [[Алексо Поройлията]] влиза в сражение при което загива 1 човека, а на 26 юли в местността Аджийца ([[Огражден]]) четата му попада на засада, при която загива войводата (самоубива се, за да не попадне в ръцете на турците) и един негов четник. През август Чернопеев отново навлиза в Струмишко с чета от 250 души. Води сражения в Кочанско.
 
==1919-1934==