Торпеден катер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) Категория:Военни кораби |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
'''Торпеден катер''' — [[ Корабна класификация|клас]] бързоходни маломерни бойни кораби, чието основно въоръжение са [[торпеда]]та.
Класификация и основни данни
Според различни източници, торпедните катери водят своето начало или от изобретяването на [[Морска мина|морските мини]] въобще, или от самоходните мини, по-късно наречени торпеда (с появяването на мината се появява и въпросът за нейната употреба, а следователно и за нейният носител).▼
Основната класификация на торпедните катери е според размера им. Катерите биват малки и големи.
Малките торпедни катери имат пълно водоизместване от 20 до 50 тона, дължина 20 - 30 м. и ширина 4 - 5 м. Корпусът им е еднопалубен, с малък мостик в средната част. Най-често имат 2 двигателя с вътрешно горене и 2 винта. Формата на подводната част осигурява глисиране при висока скорост, така се постига максимална скорост 40 - 50 възла (почти 100 км/час. Въоръжени са с 2 торпеда (калибър 450 или 533 мм) и картечници. Възможностите им за плаване са ограничени от размера и големите натоварвания при удар във вълната на висока скорост. Най-често действат в спокойни води и в близост до брега.[1]
Големите торпедни катери са с пълно водоизместване 60 - 100 тона и максимална скорост до 40 възла. Въоръжени са с 4 торпеда, автоматични оръдия и картечници. Могат да действат и при вълнение до 4 бала.
Освен торпедата, на торпедните катери се поставят допълнителни оръжия, като мини, подводни бомби, димни шашки. Притежават радиостанция за свръзка и радиолокационна станция за откриване на целите.
История на развитието
▲Според различни източници, торпедните катери водят своето начало или от изобретяването на [[Морска мина|морските мини]] въобще, или от самоходните мини, по-късно наречени торпеда (с появяването на мината се появява и въпросът за нейната употреба, а следователно и за нейният носител). Направени са опити мината да се прикрепва на върха на прът, притегнат към палубата и атаката да се направи с удар в корпуса на противниковия кораб. Такава атака е изключително опасна за самия катер.
Решение на проблема е изобретяването на торпедото от Уайтхед, което отначало се нарича самодвижеща се мина. Катерите, въоръжени с торпеда, получават името миноносци или торпедоносци. Така се наричат и първите български торпедни кораби, изработени във Франция и България през 1905-1908 г.[2]. По-късно миноносците се развиват и разделят на торпедни катери (по-малките образци) и ескадрени миноносци (по-големите, които бързо достигат пълно водоизместване 1000 и повече тона).
Торпедото е мощно оръжие, което позволява на малък кораб да нанесе сериозни повреди и дори да потопи десетократно по-голям, даже брониран кораб. В началото на ХХ век някои от държавите с ограничени ресурси се насочват към торпедните катери, смятайки ги за по-евтино средство за борбата на море. Такива са Англия, Франция и особено Италия. Първата световна война до голяма степен потвърждава тези предвиждания. Показателни са атаките на италианските торпедни катери срещу австро-унгарските броненосци. Торпедният катер с командир Луиджи Рицо потопява дредноута "Szent Istwan" с 2 торпеда.
Съединените щати сравнително късно се включват в създаването на торпедни катери. През 1930 г. те създават първите си образци, но лошите резултати при изпитанията им ги насочват към внос на английски модел, който след това е пригоден към местните производствени възможности. В навечерието на Втората световна война САЩ вече имат няколко десетки катера от няколко типа. В американския флот катерите получават името патрулни кораби (patrol ships, patrol torpedo ships)[3]. Американските торпедни катери са използвани активно в Тихия океан, като голяма част от действията им имат по-широк спектър на действията, т.е. наистина играят ролята на патрулни кораби.
Българският военен флот през 1936 г. се допълва с 3 немски торпедни катера от типа "Люрсен". По време на войната те изпълняват разнообразни задачи и компенсират липсата на минни и противоподводни кораби. Те имат дървен корпус и скоростта им не е особено висока, но са доста мореходни [4].
След войната България се въоръжава със стари съветски торпедни катери, а след това ги заменя със съвременни проект 123 К ("Комсомолец"). Те имат дуралуминиев корпус и бързооборотни дизелови двигатели. Максималната им скорост е почти 50 възла - рекордна за България. Те са едни от първите български кораби, снабдени с радиолокационна станция.
В периода след 1950 г. торпедните катери губят предимствата си в боя срещу големите бойни кораби, които вече разполагат със средства за ранно откриване на катерите и със скорострелно артилерийско оръжие, а по-късно - и с противокорабни ракети. По тези причини торпедните катери постепенно се извеждат в резерв, а по-късно окончателно са изоставени. След 2000 г. на въоръжение са само отделни бройки в специфични случаи.
Развитието на торпедните катери води до създаването на ракетни катери, които притежават най-ценните им свойства - голяма скорост и възможност да поразяват многократно по-големи кораби.
Тактика в боя
Източници
1. The Encyclopedia of the World WARSHIPS - Hugh Lyon, New York 1972
2. Българските кораби - Илия Тодоров, Техника, София 1981
3. Motor Torpedo Boat Photo Archive www.navsourse.org
4. Сайт на Военноморските сили на България
{{кораб-мъниче}}
| |||