Августин Блажени: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Допълнение с Философията, историята около раждането му, философски съчинения и други в графата произведения |
|||
Ред 40:
== Биография ==
Августин се ражда през 354 г. в Тагаст (съвременен Алжир) - по това време римска провинция в Северна Африка. В Тагаст той посещава начално училище. На седемнадесетгодишна възраст той заминава за [[Картаген]], където продължава образованието си със специалност реторика. Майката на Августин - Моника - е отдадена християнка, а баща му Патриций е езичник. Първато му вникване в същността на греха се случва, когато той и няколко приятели откраднали плодове, които дори не искали от едина квартална градина.
=== История околко раждането му ===
Четвърти век, когато е роден Августин, било бурно време за Римската империя. Големият император Константин привилегировал християнството и отблъснал влиянието на култовете на традиционните култове към Бог ("Константиновият завой"). Синовете на Константин, които заедно го наследили през 337 година, трябвало да се изправят срещу външните заплахи от германците и новото Персийски Сасанидското царство по границите, както и да гарантират спокойствие вътре в държавата.
Констанций II царува по време на раждането на Августин,единственият който оцелява след боевете от синовете на Константин. Повече от баща си и братята си, Констанций е тръгнал по пътя да превърне църквата в кралство църква.
В същото време ожесточена богословски сблъсъци настъпили, тъй като Констанций е така наречената "Aryanism" (в своята хомологична форма), която по-скоро е отречена (особено в Запада). В крайна сметка Констанций не постигнал целта си, да въведе обща вяра за цялата църква райх.
По време на мдладините на Августин е краткото, но забележително царуването на Юлиан (361-363), който е бил последовател на древната вяра в Бога и безуспешно иска подновяването на езичеството. Следващите императори са били всички християни, Теодосий I трябвалo да най-накрая да направи християнството официана религия (380) и да забрани култовете към езическите Богове със закон (391/92).
== Период на преподаване ==
Line 104 ⟶ 110:
Някои учени смятат, че влиянието на [[манихейство|манихейството]] е продължено в западното богословие от [[Августин]], преминал към християнството от манихейството, чиито произведения продължават да бъдат изключително важни за католическата и протестантската [[теология]]. Основателят на протестантството [[Мартин Лутер]] е монах от Августинския орден. Протестантското учение за спасение само с вяра издава манихейско влияние.
== Философия ==
Философията на Августин има голям принос през средните векове. Следните теми трябва да бъдат споменати:
Концепцията за истината.
Августин повлиян първо от скептицизма, през целия си живот е ангажиран с проблема за истината. Решение, той очаква cogito ergo sum Рене Декарт, като той намира несъмнената истина за съществуването на мисленето: "съмнява ли се някой, че иска да живее, че иска да мисли, знае и съди? Като никое друго съмнение какво иска, относно тези съмнения, дори той не може да се съмнява"
-De war-X, 10
Той го покри накратко заедно с si enim fallor, накратко: "защото (дори) ако греша, аз съм (още)."
Истината винаги е необходима и вечна за него. Като пример идеалените истини на математика му служат, защото нищо не може да промени тези свойства. Заради източниците може и да има истина, Августин го търси в човешкото съзнание: "Разберете! Връщане към себе си! Истината живее вътре в хората. […] " Умът не прави истината, но я намира."
-De vera religione 39, 72f.
Вечните идеи в духа на Бог са причина за всички истини при Свети Августин. Сам Бог е истината. Както и при Платон, архетипите са онтологично-високия статус, са също и при Свети Августин. Истината за хората вече се предлага в медииранато просветление на ума чрез Бог. Божествения дух (mundus intelligibilis) тези идеи и правила,са излъчени директно в човешкия ум; истината се оказва в самите хора. Точното тълкуване на тази теория остава спорно, но изглежда да представлява умерено епистемологична.
Мнение за времето
"Така че какво е времето? Ако никой не ме пита, знам ще мога да го обясня но Питащият, не знам. "
-Неограничено изповеди. 11; като следните цитати
Августин казва: наличието на миналото, настоящето на настоящето и настоящето на бъдещето. Минало настояще и бъдеще, като такива не съществуват според Августин: "Как можеш да кажеш, че миналото и бъдещото време са там, миналото е свършило, а бъдещето все още не е дошло?" Настоящето да, но ако то винаги присъства и миналото го няма, то тогава няма да има време,а ще бъде вечност.". По-скоро миналото е очакване в присъствието, то напомня за настоящето и бъдещето, докато настоящето, е издигаща се частност от бъдещето в миналото на нашия дух. Ние измерва времето, въз основа на: "Впечатления, които произвеждат временни неща (в нашият дух) и остават, ако те са преминали, настоящето, няма да е това през което сме преминали и каквото сме натрупали като житейски опит."
Августинското разбиране за време съдържа задължително много, поради преживения субективен елемент на времето, защото можем да измерим изминалото време като впечатление само в нашия дух, в нас и винаги ще достигаме до субективни твърдения, така например това време е повече ние от друг. Не можем да измерим бъдещи неща, защото не можем да кажем нищо за тях, докато не ни се случат, и ние сме придобили това впечатление, че можем да решим за себе си дали това впечатление е по-дълъго или по-кратко. Обаче за Августин не е чиста истина, защото за него времето е неразривно свързано с нещата: "Нищо няма да бъде временено, ще има изминалото време; нищо за нас нямаше да бъде там, ако нямаше бъдеще; абсолютно нищо, дори настояще нямаше да има."
Също така за Августин, времето е истинско, защото Бог го е създал. Kонцепцията на Августин за времето е присъща, но не чисто субективна. Въпреки това,разбирането му е в рязък контраст с Платоновото обективно време, в което време е движението на небесните тела, така например завършването на един ден е движение от изгрев до залез слънце. Августин твърди, обаче, че: "Ако едно тяло се премества, (ние измерваме времето), колко време се движи от началото до края на неговото движение, ..." като тяло се мести само във времето " и това не представлява себе си. И дори ако тялото не се движи, все пак може да се измери и да се каже нещо за времетраенето на неговата неподвижност, е точно защо движението не е равно на времето.
== ''Астрология'' ==
Съвременници на Августин
Line 128 ⟶ 157:
* ''За Троицата'' - в петнадесет книги (400-415)
* ''Тълкувания на Псалмите''* За реда - в две книги (386)
* ''За свободното решение'' - в три
* ''За музиката'' - в шест книги (389-391)
* ''Разговори със себе си'' - в две книги (387)
* ''Равносметка'' - в две книги (426-427)
Философски съчинения:
* De civitate dei (От теокрация)
* De war (ГЕР. На Светата Троица)
* De beata vita - за връзката между щастието и Бога среща
* De magistro (dt. На учителя) - за значението на езика
* De vera religione (dt. За истинската религия) - смисъла на християнската религия
* Soliloquia (буквално говори за себе си) - да рационално самоопознаване
* De immortalitate animae (dt. Безсмъртието на душата)
* Doctrina de Milagros (dt. Кристиан образование)
* De libero arbitrio (dt. Свободната воля) - обяснява на свободата на волята
Други:
* Изповедите- автобиографична писане с теологични и философски размисли
* Редакции - съдържа допълнителни корекции и коментари по писанията му по-рано
== Преводи на български език ==
* „За природата на доброто. За благодатта и свободата на волята“ , ЕТ София Ангелова, Враца, 1992 г., прев. Цочо Бояджиев
| |||