|
'''Педагогика''' ({{lang-el|παιδαγογια}}) е социална наука, която изследва същността, закономерностите, тенденциите и перспективите на развитието на педагогическия процес. Тя е наука за [[обучение]]то и [[образование]]то на детето и представлява съвкупност от научни познания, организирани в система и проверени в [[практика]]та. Тя е съвкупност от закономерности, принципи, методи, форми, средства и процедури за реализация на [[учебно-възпитателна дейност|учебно-възпитателната дейност]]. Крайната цел на педагогиката е формирането на човешката личност.<ref>http://www.pdmathsci.net/findings/topic/5</ref>. В контекста на [[учене цял живот]] (Life-long learning) се използва думата [[андрагогия]] за еквивалентния термин при възрастните.
В своя обект училищната педагогика обединява теориите (ученията) за институционализираното училищно възпитание и общата училищната дидактика (наука за формалното и институционализирано училищно обучение). Предметът на училищната педагогика е общото в училищното възпитание и обучение, а именно в областта на: общите характеристики и теории за целите на училищно възпитание и обучение, общите харакеристики и теории за съдържанието на училищното възпитание и учебните съдържания, общите характеристики и теории за процесите на училищно възпитание и обучение. общите характеристики и предписания за методите, технологиите и формите на училищното възпитание и обучение, обясненията и предписанията за измерване и оценяване в училищното обучение и възпитание. Съкратено казано, педагогиката е наука за общото в целите, съдържанието, закономерностите, технологиите и формите на преднамерено организираната дейност на субектите (учители и ученици), участващи в процесите на училищното възпитание и обучение. Следователно, училищната педагогика е наука, която изследва, номинира и конкретизира общите обяснения и предписания за преднамерената организация и реализация на възпитанието и обучението, разбирани като социокултурни и междуповеденчески наблюдаеми събития в условията (контекста) на средното училище. Явно, че педагогиката се състои от набор от теоретични предложения и методологични подходи, планиране, стратегии,
методи и техники, които се центрират около формалните и неформални процеси на възпитание и обучение с намерение да ги разбере, да ги предизвика и да повлияе ефективно
и целенасочено с различни модели на интервенции върху тях. С течение на времето училищната педагогиката е станала една от най-висшите форми на теоретичното и технологично изразяване културата на човешките взаимоотношения в училищните институции. Училищното възпитание и обучение са мултиреферентни сложни социокултурни явления, което ни насочва, че самата училищна педагогика се нуждае от тесни връзки с определени постижения на някои направления на философията, антропологията, психологията, логиката, етиката, естетиката, социологията, политиката и др.
Предметът на теорията за училищното възпитание като дял от педагогиката е особеният психически и социокултурен процес на формиране и развитие на човека при
взаимодействието с някои от факторите на неговото изменение в училищна възраст. Обобщено казано, предметът на всяка една теория за училищно възпитание като субдисци-
плина от науките за образование са: общите идеи и убеждения за специфичните събития, конструкти, закономерности, съдържания и технологии на възпитанието в училищната
институция, като един от факторите за развитието и формирането на човека и човешката личност в училищна възраст. Самата институционализация може да се разбере като правно и организационно стабилизиране на наложили се в обществото форми на поведение и отношения, утвърждаване на социални взаимодействия на основата на формирани и приети правила, закони, обичаи и ритуали. Така разбираната теория на училищното възпитание има интегративен характер защото (1) се намира и извежда на границата на няколко научни области –педагогическа антропология, културната антропология, психологична антропология, културологията, някои психологически теории, хуманитаристиката изобщо, науките за духа и: (2) в нея освен теоретични утвърждения има и практически предписания. Всъщност не е възможна една единствена теория на възпитанието, която да е пределно универсална, защото има различни философии и психологии за обяснение на
човека и човешката личност.
Предметът на училищната дидактика, като втори дял от педагогиката може да се дефинира по два различни начина. Първият е за класическото обучение лице в лице.
Предмет на училищната дидактика са преподаването и ученето с техните взимоотношения в контекста (конкретните условия) на училищното обучение лице в лице, но над (извън)
неговата (на обучението) предметна кокретност и многообразие. При тази дефиниция общата училищна дидактиката е наука за повтарящите се сходни елементи, черти, събития, конструкти, отношения, връзки, взаимодействия и свойства предимно във формалното и
институционализирано в училището обучение, но тя не е безотносителна и към другите превъплъщения на обучението „лице в лице“, ако то се отнася за училищната възраст. Ученето в училище е най-важното нещо, което правят учениците, а преподаването в различните си превъплъщения е най-важното нещо, което се прави за ученето от страна на учителите.
Второто дефиниране на училищната дидактика се отнася до некласическите и модерни форми на обучение: с отсъствие на класическото преподаване, дистанционно обучение, кореспондентно обучение, електронно базирано обучение (обучение он лайн), компютърно базирано обучение, телеобучението. В тях традиционното преподаване или липсва или присъства като улесняваща и посредническа дейност на учителя в която той има обобщаващи, консултативни и донякъде контролни функции. В първия радикален случай, когато преподаването преминава във фасилитиране (улесняване), то дефиницията следва да бъде друга. Тогава училищната дидактика е наука за взаимоотношенията на фасилитирането, медиацията, менторинга на учителя с ученето на учениците чрез техните конструкции в контекста (конкретните условия) на училищното обучение лице в лице. При втория случай на преимуществено използване на информационно-комуникативни технологии (ИКТ) дидактиката има за предмет ученето на ученика като функция от взаимодействието с електронни и аудиовизуални носители на информация, но със специфични посреднически функции на учителя.
== Историческа справка ==
== Източници ==
<references />
* Педагогика, Марин Андреев
* Радев, Пл. Легкоступ, Пл., Александрова, А., Основи на училищната педагогика, В. Търново, изд. Фабер, 2011
* Теория на възпитанието, Бишков
* Александрова, Ал., Теории за училищното възпитание, Университетско изд. "Паисий Хилендарски", Пловдив, 2009.
== Външни препратки ==
|
