Антоним: Разлика между версии

В еднокоренните антоними противоположните значения зависят от представките, които изразяват антонимни отношения, когато се присъединяват към една и съща основа. В зависимост от това дали показателят е една или две представки, в единия или в двата члена на антонимната двойка, се различават адноафиксални, при които само единият член съдържа представка (''щастие-нещастие'', ''възможно-невъзможно'','' интересно-безинтересно'') и двуафиксални, в които и двата члена са морфемно маркирани и опозицията е резултат от противопоставянето по смисъл на представките (''влизам-излизам'', ''обединявам-разединявам'', ''обувам-събувам''). Противоположно значение изразяват представките ''от-'', ''за-'', ''о-'', ''съ-'', ''в-'', ''из-'', ''до-'', ''от-'', ''над-'', ''под-'', ''об-'', ''раз-'', ''за-''. С помощта на представки могат да се подсилват антонимните отношения и в разнокоренни антоними: ''разболявам-оздравявам''. Този тип антоними се определят като граматични или по-точно лексикално-граматични антоними.

 

Антонимите се употребяват във всички видове езикови съобщения. Основната им функция е да изразяват противоположност, която не зависи от контекста. Тази им функция може да бъде използвана за различни цели: като информация за посочване на предел в проява на качества, действия, отношения, за усилване образа и впечатлението. В речта антонимите се употребяват по два начина - като се противопоставят или като се съчетават, в научни съчинения - за създаване на терминологични противопоставяния, в художествени текстове са важни изразителни средства в различни стилистични средства.