Коринтски провлак: Разлика между версии

[[Image:Corinth_Isthmus.jpg|thumb|300px|Преминаване по [[Коринтски канал|Коринтския канал]], прекъсващ провлака за удобство на корабоплаването.]]

 

 

Преди прокопаването на канала, ''полуостров'' Пелопонес е бил свързан с останалата част на Гърция чрез земната преграда между [[Коринтски залив|Коринтския залив]] на запад и [[Саронически залив|Сароническия залив]] на изток. От [[1893]] с прокопаването на канала, дълъг 6,3 км, тази земна връзка се замества от мостове, прехвърлени от юг на север.

 

Коринтският провлак се предполага, че е бил по-компактна и широка земна ивица, която [[тектоника на плочите|тектоничните]] сили и [[Континентален дрейф|континенталният дрейф]] постепенно изтъняват заедно с бавното разширяване на Коринтския залив с около 30 мм годишно. Филипсън през [[1892]] година, изучавайки геологията на провлака, наблюдава 2 [[Земетресение|земетръсни системи]] вследствие на [[разлом]]и, които са Коринтският разлом - в северната част на провлака, и Кромионийският разлом - в южната част. От наблюденията си в откритите стени на канала Филипсън решава, че провлакът е с [[хорст]]ов произход. По-късни проучвания отхвърлят тези предположения и установяват, че двойки тектонични сили са създавали въртящ момент с хоризонтална ос, причинявайки разломите между ''неотектонични мегаблокове'' простиращи се на север от [[Водосборен басейн|басейна]] на река [[Сперхей]] и на юг до Пелопонес, като наричат тези двойки ''тектонични диполи''.<ref>стр. 3980 от ''Engineering Geology and the Environment: Proceedings.'' International Symposium on Engineering Geology and the Environment. Athens, Greece, 23-27 June, 1997. '''Paul G. Marinos.''' Marinos, International Association of Engineering Geology Greek National Group, Greek National Group of IAEG. Taylor & Francis, 2001

ISBN 9054108827, ISBN 9789054108825</ref>