Свети Спас (София): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + 1
мРедакция без резюме
Ред 6:
Храмът е строен през периода [[11 век|11]]-[[13 век]]<ref>Дафина Василева, Свети Спас, студия София 1989 г.</ref>. В началото на османското нашествие църквата вероятно търпи сериозни щети за това по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През [[1564]] г. [[Матей Граматик]] описва подробно църквата „Св. Възнесение” („Св. Спас”) като очевидец на мъченическата гибел на [[Николай Софийски Нови|Св. Никола Нови Софийски]], тъй като тя е свързана с мъченика. През [[1578]] г. Стефан Герлах също отбелязва храма в пътеписа си.
 
Храмът е бил с размери 13 х 8 м, еднокорабен, с малка крипта, засводен, с анти, преустроени по-късно в малък притвор, с ниши за [[протезис]] и дяконикон, с олтарна преграда (канцел), с петстенна отвън и седемстенна отвътре абсида, с две колони, фланкиращи в интерьоринтериора на абсидата, сключени в "триумфална" арка. По-късно те са изсечени и тук е поставен иконостас. Стените на наоса са разчленени с по 3 платки аркирани ниши. Основите са от големи обли камъни, споени с глина. Градежът нагоре е типично късносредновековен и представлява клетъчна зидария на хоросан от камък окраден с тухли. Стенописите са няколко слоя от 15 до 19 век. Най-ранните от тях са изключително ценна майсторска живопис със строги и одухотворини образи, запазени са значитени части и от изписването на храма в 16 век. Около църквата е открита богата археология - крепостната стена на Сердика с кръгла кула със стълба от 3 век, две инсули от същото време., достроявани през 5 век, антични улици с канализация и средновековен некропол.<ref>"Св. Спас" в София, Cборник от конференцията на ОП "Стара София" със СИМ (2008)</ref>
 
Съратникът и ятак на [[Васил Левски]] [[Киро Геошев]] от село [[Ярджиловци]], наричан Киро Кафеджи, тъй като държал дюкян в София, е обесен при порутения стар олтар на църквата на [[15 ноември]] [[1877]] г. заедно с други 3 книжари от София - [[Никола Чолака]], обесен на Куручешме, хаджи [[Стоян Книжар]] - на Капана и [[Георги Абаджията|Георги Стоичков]] - в Драз махала. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише за екзекутирания сред руините на старата църква книжар, че "''едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката''".<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен www.yardjilovci.com] [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи www.yardjilovci.com]</ref> Киро Геошев е погребан над стария олтар на храма.<ref>''"Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря - стария,... При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас" било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква."'' Симеон Мильов, "Костадин Йованчев Геошев /Божкови/ - Кота", Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.</ref> След обесването там 3 вечери поред се запалвала свещ и никой не смеел да се доближи.<ref>''При обесването на Киро Геошев... казали, че на това место ще се яви знак. И действително, когато се приближили се запалвала свещ 3 вечери и никой не смеел да се доближи.'' Костадин Йованчев Геошев /Божкови/ - Кота, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.</ref>