Симон дьо Бовоар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
+ снимка |
||
Ред 1:
{{писател
| име = Симон дьо Бовоар
| снимка = Simone De Beuvoir.jpg
| размер = 220px
| описание =
| псевдоним =
Ред 18:
| дебют =
| известни творби = "Вторият пол", „[[Гостенката]]“, „[[Мандарините]]“
| повлиян = [[Рене Декарт|Декарт]], [[Мери Уолстънкрафт|Уолстънкрафт]], [[Имануел Кант|Кант]], [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]], [[Едмунд Хусерл|Хусерл]], [[Сьорен Киркегор|Киркегор]], [[Мартин Хайдегер|Хайдегер]], [[Карл Маркс|Маркс]], [[Фридрих Ницше|Ницше]], [[Жан-Пол Сартър|Сартър]], [[Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад|Сад]]
| повлиян-показване =
| повлиял = [[Джудит Бътлър|Бътлър]], [[Албер Камю|Камю]], [[Жан-Пол Сартър|Сартър]], [[Бети Фридан|Фридан]]
Ред 28:
}}
'''Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар''' ({{lang-fr|Simone-Ernestine-Lucie-Marie Bertrand de Beauvoir}}) е [[френски|френска]] [[писател
== Биография ==
Ред 55:
Основен проблем пред Бовоар е невероятната ефикасност на мъжката власт над жените, при положение, че доминацията е обикновено крехко и временно явление. За да отговори на този въпрос Бовоар използва и разширява [[Хегел]]овите разсъждения за връзката между господар и роб. Тя смята, че в центъра на Хегеловите разсъждения е дълбокото прозрение, че ''в самото съзнание има фундаментална враждебност към всяко друго съзнание; субектът може да бъде поставен, само ако е противопоставен – той се определя като значим, противопоставяйки се на незначимия, на обекта''. За да стане [[субект]] всеки се нуждае от признание, а то може да бъде получено единствено чрез доминация над Другия, чрез превръщането му в [[обект]]. Така в публичната сфера мъжете се стремят да станат субекти чрез борба и тези битки водят до несигурни господари и неохотни роби. Но жените, способни да разпознават мъжете субекти, вместо да се борят да станат субекти, опитвайки се на свой ред да превърнат мъжете в обекти, позволяват да бъдат доминирани и дори помагат за собственото си подчинение. Притежавайки ги, мъжете се сдобиват с Друг, който ги подкрепя, а не ги заплашва, и срещу когото няма нужда да се борят. Така те получават статута на субекти за сметка на жената, която няма Друг и не може да избяга от позицията си на обект на мъжа.
В по-голямата част от ''Вторият пол'' Бовоар се занимава със скицирането на културните образи на мъжествеността и женствеността, в чиято светлина мъжете и жените се възприемат. Тя разглежда многообразните социални действия, които имат за цел да държат жените в подчинено положение и да не им позволяват да търсят собствено превъзходство. Именно чрез тях човек, който не се ражда жена, се превръща в жена
[[File:Sartre's grave.jpg|160px|rigth|thumb|Гробът на Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар в Монтпарнас]]
Ред 80:
''На Френски език''
* ''Les Mandarins'', [[1954]];
* ''Mémoires d'une jeune fille rangée'', [[1958]].
| |||