Разлика между версии на „Галиен“

редакция без резюме
Галиен е най-големият син на император Валериан и [[Мариниана|Егнация Мариниана]]. Женен е за [[Корнелия Салонина]] и има трима сина: [[Валериан ІІ]], [[Салонин]] и [[Мариниан]].
 
==Съуправление с Валериан І==
Почти веднага след като е провъзгласен за император, Валериан назначава за свой съимператор сина си Галиен и го оставя да управлява западната част на империята, а той самия заминава на изток, за да изтика [[Сасаниди|Сасанидските]] [[перси]] атакуващи [[Сирия]], докато Галиен командва по Дунав и Рейн срещу германските племена. При съвместното управление на Валериан и Галиен общата нестабилност в империята се засилва.
 
[[File:GALLIENUS RIC V 44-721699.jpg|thumb|дясно|255px|[[Антониниан]] на Галиен, издаден след победата над германите (259 г.)]]
 
===Варварски нашествия===
Управлението на Галиен е времето на максимално задълбочаване на кризата в империята, а в настъпилият хаос злополучията следват едно след друго с ужасяваща бързина. Най-тежко е положението в придунавските райони: [[Мизия]], [[Дакия]], [[Илирия]] и [[Панония]], които поемат основния удар на варварските нападения. Зачестяват разрушителните нашествия на [[готи|готите]] в [[Мала Азия]], [[Тракия]], [[Македония]] и [[Гърция]]. Флотът и армията на варварите, наброяващи хиляди кораби и стотици хиляди воини, преминават протоците и достигат до Егейското крайбрежие където разграбват редица важни градове - [[Ефес]], [[Атина]], [[Коринт]] и други. Гражданите се опитват да организират самостоятелна защита. Императорът се отзовава с войските на помощ, но вече е твърде късно (267-8 г.).
 
===Вътрешни неуредици===
Освен външните заплахи за империята, се появяват и вътрешни — на [[остров]] [[Сицилия]] избухва голямо въстание на робите, в [[Средиземно море]] се появяват пирати. Докато траят тези безредици, сред населението продължават да се разпространяват епидемии, а римските провинции са засегнати от няколко земетресения.
[[File:Antoninianus-Gallienus-l5macedonica-RIC 0345-Bj-.jpg|thumb|ляво|250px|Пропаганден [[антониниан]] на Галиен, апелиращ към лоялността на [[V Македонски легион]] (ок. 261 г.)]]
Блестящ оратор, занимаващ се с [[изкуство]] и [[философия]], Галиен е образован човек, интелектуалец, надарен с разностранни интереси и способности. За образец на подражание приема делото на императорите [[Август]] и [[Адриан (император)|Адриан]], макар да следва примера им твърде суетно и непостоянно. Императорът също така е изявен ценител на културата и подобно на [[Нерон]] и [[Адриан (император)|Адриан]] посещава [[Гърция]], застрашена по това време от готите. С периода на управлението му се свързва т.нар. "Галиенов Ренесанс", стил в изкуството доближаващ се до Елинистическия стил от II век пр.Хр.. Известно е приятелството на Галиен с [[философ]]а неоплатоник [[Плотин]], който моли императора за управлението на един изоставен град в [[Италия]], където да приложи на практика платоновите идеи за идеално общество. Подозрителният към метежи Галиен отказва.
 
==Край на управлението==
След като е ранен в неуспешния поход срещу гало-римският отцепник Постум, Галиен се връща в Рим и постепенно престава да проявява всякаква активност в управлението. Позициите му в Италия са достатъчно силни за да задържи властта, но се оказва невъзможно да мине в ефективно настъпление срещу опонентите си: Авреол в балканските провинции, [[Постум]] на Запад, [[Оденат]] и [[Зенобия]] на Изток. Отдава се на развлечения: лов, пиршества, разврат, изтезаване на пленници. Приписват му се различни причудливи приумици: строял укрепления от плодове, спални от рози, и т.н..
 
Анонимен потребител