Разлика между версии на „Галиен“

редакция без резюме
| наставка =
| описание = '''[[Списък на римските императори|41-ви император]]''' на '''[[Римската империя]]'''
| изображение за личността = [[Файл:Altes Museum - Kaiser Gallienus.jpg|190px]]
| описание на изображението = Бюст на Галиен
| управление =253–260 г. (с [[Валериан I|Валериан]]) <br> 260–268 г. (сам)
 
==Съуправление с Валериан І==
Почти веднага след като е провъзгласен за император, Валериан назначава за свой съимператор сина си Галиен и го оставя да управлява западната част на империята, а той самия заминава на изток, за да изтика [[Сасаниди|Сасанидските]] [[перси]] атакуващи [[Сирия]], докато Галиен командва по границите Дунав и Рейн срещу германските племена. Галиен постига победи срещу [[франки]]те и другите германски варвари, в чест на което према от Сената титлата ''Germanicus'' пет пъти. При съвместното управление на Валериан и Галиен общата нестабилност в империята се засилва.
 
През 258-260 г. германските племена [[алемани]] и [[ютунги]] започват нови масирани нахлувания през укрепената граница (лимес) на т.нар. "Десетинни полета" (Agri Decumati), между реките Рейн и Дунав, в провинция [[Горна Германия]]. Въпреки че удържат победа в [[Битка при Медиолан]], легионите водени от Галиен не са в състояние да спрат нашествието на по-многобройните от тях варвари, които просто продължават по пътя си, плячкосват селища и отвличат мирно население. Римската империя губи контрола върху териториите между Рейн и Дунав. Разкрива се неспособността на квартированите по границите войски да гарантират безопасността на вътрешната част на империята. Става сериозна заплахата за Северна Италия и дори за самия Рим.
[[File:Arco di gallieno 1.JPG|thumb|right|250px|Т.нар. Арка на Галиен и Салонина ''("Arco di Gallieno")'', издигната от частно лице в Рим]]
 
Блестящ оратор, занимаващ се с [[изкуство]] и [[философия]], Галиен е образован човек, интелектуалец, надарен с разностранни интереси и способности. За образец на подражание приема делото на императорите [[Август]] и [[Адриан (император)|Адриан]], макар да следва примера им твърде суетно и непостоянно. Императорът също така е изявен ценител на културата и подобно на [[Нерон]] и [[Адриан (император)|Адриан]] посещава [[Гърция]], застрашена по това време от готите. С периода на управлението му се свързва т.нар. "Галиенов Ренесанс", стил в изкуството доближаващ се до Елинистическия стил от II век пр.Хр.. Известно е приятелството на Галиен с [[философ]]а неоплатоник [[Плотин]], който моли императора за управлението на един изоставен град в [[Италия]], където да приложи на практика платоновите идеи за идеално общество. Подозрителният към метежи Галиен отказва.
 
През управлението си Галиен проявява религиозна толерантност и отменя гоненията на [[християни]] предприети от баща му.
 
==Край на управлението==
След като е ранен в неуспешния поход срещу гало-римският отцепник Постум, Галиен се връща в Рим и постепенно престава да проявява всякаква активност в управлението. Позициите му в Италия са достатъчно силни за да задържи властта, но се оказва невъзможно да мине в ефективно настъпление срещу опонентите си: Авреол в балканските провинции, [[Постум]] на Запад, [[Оденат]] и [[Зенобия]] на Изток. Отдава се на развлечения: лов, пиршества, разврат, изтезаване на пленници. Приписват му се различни причудливи приумици: строял укрепления от плодове, спални от рози, и т.н..
 
Против Галиен се организират множество конспирации. Загубил напълно авторитет, през [[268]] г. той е убит в лагера си при атентат от заговорници, докато обсажда узурпатора Авреол в [[Милано]] (лятото на [[268]] г.). Малко преди да издъхне, заспоред приемник[[Аврелий Виктор]], Галиен посочва за приемник илирийския военачалник [[Клавдий II|Клавдий]], всъщност един от лидерите на заговора. Римският Сенат осъжда на проклятие (''[[Damnatio memoriae|damnatio]]'') името на Галиен и разпорежда да екзекутират семейството и приближените му. Присъдата е изпълнена, но след това новият император Клавдий II я отменя.
 
==Вижте още==
Анонимен потребител