Мери Уолстънкрафт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sadads (беседа | приноси)
better quality
Ред 40:
 
===„Първата от нов род“===
[[ImageFile:OrigStoriesBlakeMary Wollstonecraft Original Stories from Real Life copy 1 object 1 - Look what a fine morning it is.jpg|мини|220п|Корица на ''Оригинални истории от реалния живот'' (гравирано от [[Уилям Блейк]]), 1791]]
След смъртта на Блъд приятели на Уостънкрафт ѝ помагат да си намери работа като гувернантка на дъщерите на англо-ирландксото семейство Кингзбъро в [[Ирландия]]. Макар да не се разбира с лейди Кингзбъро децата я намират за вдъхновяващ наставник; Маргарет Кинг по късно казва, че „тя е освободила ума ѝ от всички суеверия“. Някои от преживяванията на Уолстънкрафт от годината прекарана при семейството се появяват на страниците на единствената ѝ книга за деца ''Оригинални истории от реалния живот'' (1791). Разочарована от малкото възможности за кариера, които има за почтени, но бедни жени – затруднение, която тя красноречиво описва в главата от ''Мисли за образованието на дъщери'', озаглавена „Нещастната ситуация на жени, модерно образовани и оставени без състояние“ – тя решава след само година като гувернантка да започне кариера като писателка. Това е радикален избор, тъй като по онова време е било почти невъзможно жена да си изкарва прехраната с писане. Както пише на сестра си Еверина през 1787 г., тя се опитва да стане „първата от нов род“ („the first of a new genus“). Мести се в Лондон, където с помощта на либералния издател Джоузеф Джонсън намира място, където да живее и работи, за да се издържа. Тя научава френски и немски и превежда текстове, най-известният от които е ''За важността на религиозните мнения'' от Жак Некер и ''Елементи на морала, за употреба от деца'' от Кристиян Залцман. Тя също пише прегледи, предимно на романи, за периодичното издание на Джонсън ''Аналитичен преглед''. Интелектуалната вселена на Уолстонкрафт се разширява по това време, не само от четенето ѝ, но също и от компанията, в която се движи: тя посещава известните вечери на Джонсън и среща такива светила като радикалния памфлетист [[Томас Пейн]], поета и художник [[Уилям Блейк]] и философа [[Уилям Годуин]]. Годуин и Уолстънкрафт са разочаровани от първата си среща. Годуин е дошъл да чуе Пейн, но Уолстънкрафт го напада през цялата нощ, различавайки се от него по почти всеки предмет на разговор. Самият Джонсън обаче тя описва в писмата си като баща и брат.