Макрин: Разлика между версии

Макрин, който по това време е преториански [[префект]], ръководи заговор срещу [[Каракала]]. Причината да убие императора е следната: разчуло се за един [[астролог в Африка]], който уж предсказал, че Макрин и синът му [[Диадумениан]] са предопределени да станат владетели. До Каракала, който се намирал в [[Сирия]], бил изпратен донос, уведомяващ го за случая. Понеже му предали писмото докато гледал надбягвания с колесници, императорът не го разгледал, а го връчил на префектасвоя префект – Макрин. Последния бил толкова уплашен за живота си, след като прочел известието, че решил да изпревари събитията и да убие своя господар преди той да стори това с него.

Малко след издигането на Макрин голяма армия от държавата [[Партско царство|Партия]] нахлула в Северна [[Месопотамия]] и се сблъскала с римляните. Партския владетел [[Артабан IV (Партия)|Артабан IV]] бил решен да отмъсти за коварното нахлуване на Каракала в неговите земи през миналата година, както и за поругаването на семейната гробница на [[Арсакиди]]те. Срещата между войските в [[Битка при Нисибис (217)|битката при Нисибис]] (лятото на 217 г.) завършва без ясен резултат, но със значителни загуби и от двете страни. Макрин, който няма интерес от продължаване на бойните действия предлага да сключи мир при неизгодни за римляните условия. Римската империя трябвало да изплати голяма контрибуция (200 млн. [[сестерции]]) и да отстъпи на партите спорните територии. Това решение било счетено за малодушно и предизвикало раздразнението на легионерите.

ПопулярносттаСлед позорното отстъпление пред партите, популярността на Макрин сред войската съвсем спаднала и от това се възползвала [[Юлия Меса]], сестра на [[Юлия Домна]], родом от [[Сирия]]. Тя имала двама внука, които представяла за незаконни синове на Каракала. По-голямото от двете момчета било жрец на слънчевия бог [[Хелиогабал]] в [[Емеса]]. Тя го издигнала като претендент за императорския престол с името Антонин [[Елагабал]]. За да привлече войниците на страната на внука си, от негово име Юлия Меса раздава на сирийските легиони богати дарове и през пролетта на 218 г. те се вдигат на бунт.