Настоящото село е основано през [[16-ти век]] от т.нар. ''юруци'' тоест пастири,като както по това време в Турция са наричали мюдюлманитемюсюлманите от нетурски произход. Първоначално се е намирало на около километър южно от настоящото село. В края на 19 и началото на 20 век населението бързо нарластванараства поради заселването на много български родове, бежанци от Одринска Тракия, както и преселници от Дряновския и Габровския Балкан. През 30-те години на 20-ти век е преименовано от първоначалното му име Юруклери на с. Хр. Ботев, което име носи няколко години, след което приема настоящото си име.
Следва да се отбележи, че независимо от сравнително късата си история, околоОколо селото има редица доказателства за човешко присъствие от хилядолетия. Многобройни са тракийските могили, като някои от намерените в тях предмети са изложени в Националния исторически музеи. В землището на селото има и три селищни могили, останки от манастир от второто българско царство, както и теке на ислямски светец. Първата история на селото е написана от Кънчо Стоянов, дългогодишен читалищен деятел и зам. кмет на селото.
