Разлика между версии на „Георги Константинов Бистрицки“

м
(→‎Биография: от беседата ми - май е това засега)
 
== Биография ==
Роден е в [[Костурско]], тогава в Османската империя. В 1914 година е секретар на настоятелството на Костурското благотвори­телно братство „Надежда“ в [[Ксанти]]. Автор е на труда „Българско Костурско“, издаден в 1919 година в [[Ксанти]]. Бистрицки публикува и стихосбирките „Вопли и копне­жи“ ([[Асеновград|Станимака]], 1928), „П{{Уникод|ѣ}}сни на роба“ (Станимака, 1929), „Костурска епопея“ (Пловдив, 1941) и „Огънъ и пламъкъ“ (Пловдив, 1944). Работи като учител в [[Костур (град)|Костур]].<ref>Списък на екзархийските учители в Църковно-историческия и архивен институт (ф. 1, оп. 1, а. е. 18а, 1909/10, л. 26; 1910/11, л. 2; 1911/12, л. 10)</ref> Дълги години е сътрудник на „[[Илюстрация Илинден]]“. Бистрицки подготвя обемиста книга с граматика и речник „Български диалекти въ Костурско“ и „Материали за Илинденското възстание въ Костурска околия презъ 1903 г.“ по спомени на костурски въстаници от [[Смърдеш]] и [[Кономлади]], които са бежанци в Станимака. От 1931 до 1943 година живее в Станимака, който се преименува на Асеновград, а в периода 1939 до 1940 година пребивава и в Пловдив. Според някои източници е автор на „Пра­вописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ“ (София, 1939).<ref>Панчева, Иванка. Български книги, Т. 8. Ч. 1. 1997, стр. 325.</ref>
 
== Бележки ==