Августин Блажени: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Допълнение с Философията, историята около раждането му, философски съчинения и други в графата произведения |
|||
Ред 40:
== Биография ==
Августин се ражда през 354 г. в Тагаст (съвременен Алжир) - по това време римска провинция в Северна Африка. В Тагаст той посещава начално училище. На седемнадесетгодишна възраст той заминава за [[Картаген]], където продължава образованието си със специалност реторика. Майката на Августин - Моника - е отдадена християнка, а баща му Патриций е езичник. Първато му вникване в същността на греха се случва, когато той и няколко приятели откраднали плодове, които дори не искали от едина квартална градина. Августин, по произход вероятно бербер, според образованието и интелектуалното си формиране принадлежи изцяло на латинската култура, както и големите африканци в късноримската литература (Апулей, Тертулиан, Киприян). Заради неговата надареност баща му, дребен земевладелец от класата на curiales, с лични жертви го подкрепя за реторическа кариера, която по това време е предпочитан път към държавните служби.
От ранна младост по-силна от реторико-политическата амбиция в него е философската страст, неспокойното и стремително търсене на истината - едновременно щастие и мъчение на неговия живот, защото Августин, следвайки нравите на късната античност, се отдава на удоволствието и стремежа към слава, което в своя мисловен напредък вероятно все повече усеща като противоречие с идеала за "философски живот".
=== История околко раждането му ===▼
Той дълго се колебае между различните духовни течения на своето време. Приет като дете сред готвещите се за кръщение, но некръстен, след това като млад мъж той посвещава девет години на сектата на манихеите, разновидност на гностическото движение. По време на престоя му в Милано неоплатонизмът на Плотин и Порфирий го води до една по-чиста линия на мислене. Той го възприема всъщност от латинските преводи на Марий Викторин, африкански ретор, който по-късно се покръства, защото като човек, живял в късната Римска империя, е имал ограничени познания по гръцки. Наред с манихейското и неоплатоническото влияние в него не е съвсем изтрита и християнската вяра, внушената от майка му в неговите детски години. Тя се възпламенява отново, когато в Милано Августин се среща с импониращата му форма на тази вяра, представяна от епископ Амвросий. Такава е ситуацията, в която се случва известният духовен поврат в градината на Милано през август 386 г, "Изповедите" показват как Августин в горчиво себеизследване познава безполезността на досегашните си усилия да достигне до истината.
Оттам нататък Августин е един преобразен в огъня на познанието човек, който най-накрая след безкрайни усилия и обиколни пътища е намерил онова, което търси. Душата му става спокойна. Създадените през зимата на 386/387 г., още преди кръщението му, в самотата на Касиакум Soliloquia (Разговорът със себе си) обобщават вътрешната драма на духовния поврат в изречението: "Бог и душата искам да позная. Нищо повече? Не, нищо повече" (Soliloquia I,2). В сравнение с вътрешната връзка между Бога и творението всичко останало - околна среда, семейство, професия, политика - става маловажно и несъществено.
В близо четиридесетте години, последвали приемането му в църквата (387), Августин тегли последиците - социални, морални, църковни и политически - от онова интелектуално познание: като се започне от кръщението, което той получава заедно със своя син и приятеля си, до ръкополагането му за свещеник и службата му като епископ; от живота на монах през първите години след духовния поврат до пасторските и църковно-политическите дейности на епископ и догматик в публичността по време на африканския църковен спор; от теоретико-философската тематика на първите съчинения и тяхната неоплатоническа духовност до големите произведения на теологическата догматика и позициите относно времето, които, както книгите на "За божия град", обосновават едно ново схващане за църквата и политическия свят.
Четвърти век, когато е роден Августин, било бурно време за Римската империя. Големият император Константин привилегировал християнството и отблъснал влиянието на култовете на традиционните култове към Бог ("Константиновият завой"). Синовете на Константин, които заедно го наследили през 337 година, трябвало да се изправят срещу външните заплахи от германците и новото Персийски Сасанидското царство по границите, както и да гарантират спокойствие вътре в държавата.
Констанций II царува по време на раждането на Августин,единственият който оцелява след боевете от синовете на Константин. Повече от баща си и братята си, Констанций е тръгнал по пътя да превърне църквата в кралство църква.
В същото време ожесточена богословски сблъсъци настъпили, тъй като Констанций е така наречената "Aryanism" (в своята хомологична форма), която по-скоро е отречена (особено в Запада). В крайна сметка Констанций не постигнал целта си, да въведе обща вяра за цялата църква райх.
По време на мдладините на Августин е краткото, но забележително царуването на Юлиан (361-363), който е бил последовател на древната вяра в Бога и безуспешно иска подновяването на езичеството. Следващите императори са били всички християни, Теодосий I трябвалo да най-накрая да направи християнството
== Период на преподаване ==
През годините 373 и 374 , Августин преподава граматика в Тагаст, Алжир . На следващата година той се премества в Картаген за провеждане на училище на реторика , и остава там в продължение на девет години. Смутен от непокорното поведение на учениците в Картаген , през 383 се меси в Рим, за
Августин спечели работата и се отправи на север , за да поеме поста си в края на 384 . На възраст от тридесет години, той е спечелил
Line 72 ⟶ 80:
=== Християнски период (386-430 г.) ===
През лятото на 386 г., след като прочел за живота на свети Антоний Пустинника и бил много вдъхновен, Августин преживял дълбока вътрешна криза и решил да се обърне наистина към християнството. Той изоставил кариерата си по реторика, загърбил преподавателската дейност в Медиолан, отказал се от женитбата си и се отдал изцяло на служение на Бога и на
След завръщането си в Африка, той създал монашеско общество в Тагаст, в което влизали той и група негови приятели. През 391 г. той бил ръкоположен за свещеник в Хипон (лат. Hippo Regius, сега Анаба в Алжир). Станал известен проповедник. Повече от 350 проповеди, които се считат за автентични, са запазени. Той е забележителен с идейното си
През 396 г. Августин става помощник-епископ на Хипон (с правото да стане епископ след смъртта на настоящия) и остава епископ до смъртта си през 430 г. Той напуска своя манастир, но продължава монашеския начин на живот в епископската резиденция. Той оставя едно правило (лат. Regula) за монашество, което му дава титлата "патронен светия на обикновеното духовенство" - духовниците, които не са монаси, но живеят според монашески правила.
| |||