Стефан Брезински: Разлика между версии

Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], а от 2012 г . - във в. [[Преса (вестник)|„Преса“]] и в. [[Дума (вестник)|„Дума“]]<ref>[http://www.duma.bg/author/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%20%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“].</ref>. В нея засяга проблеми от областта на ортографията<ref>Типична е статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=744902 „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“], в. „Труд“, 17 януари 2011 г.</ref>, <ref>По голям съвременен проблем на правописа е и статията [http://bolgari.net/prof__d_r__stefan_brezinski:_prekaliavame_s_glavnite_bukvi-h-433.html „Прекаляваме с главните букви“], в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.</ref>, но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията<ref>Напр. статията [http://bolgari.net/prof__d_r_stefan_brezinski:_zamaskiranite_rusizmi_v_ezika_ni-h-423.html „Замаскираните русизми в езика ни“], в. „Труд“, 13 септември 2010 г.</ref>, психо- и социолингвистиката<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=281317 „Доронин пък да бил омъжен!“], в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.</ref>, етимологията, фразеологията<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=304811 „Развити устойчиви съчетания“], в. „Труд“, 6 декември 2009 г.</ref>, историческата граматика<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=623320 „Имаме и звателен падеж“], в. Труд, 27 септември 2010 г.</ref>, диалектологията и стилистиката<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=668218 „Умряха благодарение на стреса...“], в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.</ref>. Така наред с водещия на телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ проф. [[Владко Мурдаров]] Брезински е един от малкото широко популярни български езиковеди.Борбата му за висока езикова култура, тънкият му усет към езика на медиите го нареждат сред най-големите лингвисти, с безспорни приноси и утвърдено присъствие в пантеона на българското езикознание.