Мигрена: Разлика между версии

|Name = Migraine

|Image = Migraine.jpg

|eMedicine_mult = {{eMedicine2|neuro|517}} {{eMedicine2|emerg|230}} {{eMedicine2|neuro|529}}

| MeshID = D008881

 

Обикновено главоболието е едностранно (засяга едната половина на главата) и е пулсиращо по характер, като трае от 2 до 72 часа. Съпровождащите симптоми може да включват [[гадене]], [[повръщане]], [[фотофобия]] (повишена чувствителност към светлината), [[хиперакузис|фонофобия]] (повишена чувствителност към звука) и болката обикновено се засилва при физическа активност.<ref name=ICHD2004>{{Cite journal|title=The International Classification of Headache Disorders: 2nd edition |journal=Cephalalgia |volume=24 |issue=Suppl 1 |pages=9–160 |year=2004 |pmid=14979299 |doi=10.1111/j.1468-2982.2004.00653.x |author1= Headache Classification Subcommittee of the International Headache Society}} [http://www.i-h-s.org/upload/ct_clas/ihc_II_main_no_print.pdf as PDF]</ref> До една трета от хората с мигренни главоболия изпитват [[Аура (симптом)|аура]]: краткотрайно визуално, сетивно, речево или моторно смущение, което сигнализира, че скоро ще настъпи главоболието.<ref name=ICHD2004/>

{{TOC limit|3}}

 

Мигрената обикновено се проявява чрез самоограничаващо се{{endash}}, повтарящо се силно [[главоболие]], свързано със симптоми на [[автономна нервна система|автономни]] симптоми.<ref name=Bart10/><ref name=Prognosis2008/> Около 15-30% от хората с мигрени преживяват мигрени с [[аура (симптом)|аура]]<ref>{{cite book|last=Gutman|first=Sharon A.|title=Quick reference neuroscience for rehabilitation professionals : the essential neurologic principles underlying rehabilitation practice|year=2008|publisher=SLACK|location=Thorofare, NJ|isbn=9781556428005|pages=231|url=http://books.google.ca/books?id=Ea0czzNxpkQC&pg=PA231|edition=2nd}}</ref><ref name=Gilmore2011/> и тези, които имат мигрени с аура също често имат мигрени без аура.<ref name=HA24/> Силата на болката, продължителността на главоболието и честотата на пристъпите варират.<ref name=Bart10/> Мигрената, която трае повече от 72 часа се определя като[[мигренен статус]].<ref>{{cite book|last=al.]|first=ed. Jes Olesen, ... [et|title=The headaches.|year=2006|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=9780781754002|pages=512|url=http://books.google.ca/books?id=F5VMlANd9iYC&pg=PA512&lpg=PA512|edition=3. ed.}}</ref> Има четири възможни фази на мигрената, въпреки че не винаги се изпитват всички фази:<ref name=ICHD2004/>

# Продромалната, която се появява часове или дни преди главоболието

# Постдромалната, ефектите, изпитвани след края на мигренния пристъп

 

Продромалните или предварителните симптоми се появяват при ~60% от хората с мигрена<ref name=Five2004>{{cite book|last=Rae-Grant|first=[edited by] D. Joanne Lynn, Herbert B. Newton, Alexander D.|title=The 5-minute neurology consult|year=2004|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=9780683307238|pages=26|url=http://books.google.ca/books?id=Atuv8-rVXRoC&pg=PA26}}</ref><ref name=Amin2009>{{cite book|last=Aminoff|first=Roger P. Simon, David A. Greenberg, Michael J.|title=Clinical neurology|year=2009|publisher=Lange Medical Books/McGraw-Hill|location=New York, N.Y|isbn=9780071664332|pages=85–88|edition=7th ed.}}</ref> с начало от два часа до два дни преди началото на болката или на аурата <ref name=Buzzi2005>{{cite journal|last=Buzzi|first=MG|coauthors=Cologno, D; Formisano, R; Rossi, P|title=Prodromes and the early phase of the migraine attack: therapeutic relevance.|journal=Functional neurology|date=2005 Oct-Dec|volume=20|issue=4|pages=179–83|pmid=16483458}}</ref> Симптомите може да включват голямо разнообразие от явления<ref>{{cite journal|last=Rossi|first=P|coauthors=Ambrosini, A; Buzzi, MG|title=Prodromes and predictors of migraine attack.|journal=Functional neurology|date=2005 Oct-Dec|volume=20|issue=4|pages=185–91|pmid=16483459}}</ref> включително: променливо настроение, раздразнителност, [[клинична депресия|депресия]] или [[еуфорични (чувства)|еуфория]], [[умора (физическа)|умора]], желание за дадена храна, сковани мускули (особено във врата), запек или диария и чувствителност към миризми или шум.<ref name=Five2004/> Това може да се прояви и при хората с мигрена с аура или с мигрена без аура.<ref name=Sam2009>{{cite book|last=Samuels|first=Allan H. Ropper, Martin A.|title=Adams and Victor's principles of neurology|year=2009|publisher=McGraw-Hill Medical|location=New York|isbn=9780071499927|pages=Chapter 10|edition=9th ed.}}</ref>

 

{| class="wikitable" style = "float: right; margin-left:15px; text-align:center"

|-

Сензорната аура е второто най-често явление при 30-40% от хората с аура.<ref name=HA44/> Често започва усещане за иглички в едната страна на ръката и се разпространява до областта на носа и устата от същата страна.<ref name=HA44/> Обикновено се появява изтръпване, след като премине щипането със загуба на [[проприоцептивното|позиционно усещане]].<ref name=HA44/> Другите симптоми на фазата на аура може да включват: смущения на говора или езика, [[вертиго|световъртеж]], и по-рядко – моторни проблеми.<ref name=HA44/> Моторните симптоми сочат, че това е хемиплегична мигрена и слабостта често трае повече от час, за разлика от другите случаи на аура.<ref name=HA44/> Рядко се появява аура без последващо главоболие,<ref name=HA44>The Headaches Pg.407-419</ref> позната като [[тиха мигрена]].

 

В класическия случай, болката е едностранна, пулсираща и умерена до остра по сила.<ref name=Tint2010>{{cite book |author=Tintinalli, Judith E. |title=Emergency Medicine: A Comprehensive Study Guide (Emergency Medicine (Tintinalli)) |publisher=McGraw-Hill Companies |location=New York |year=2010 |pages=1116–1117 |isbn=0-07-148480-9 |oclc= |doi=|accessdate=}}</ref> Обикновено тя се появява постепенно<ref name=Tint2010/> и се усилва при физическа активност.<ref name=ICHD2004/> При повече от 40% от случаите, обаче, болката може да бъде двустранна и обикновено е свързана с болка във врата.<ref>{{cite book|last=Tepper|first=edited by Stewart J. Tepper, Deborah E.|title=The Cleveland Clinic manual of headache therapy|publisher=Springer|location=New York|isbn=9781461401780|pages=6|url=http://books.google.ca/books?id=uaG08nAKG_wC&pg=PA6}}</ref> Двустранната болка е особено честа при тези хора, които имат мигрени без аура.<ref name=Amin2009/> По-рядко може да се появи болка основно в задната или горната част на главата.<ref name=Amin2009/> Болката обикновено трае 4 до 72 часа при възрастните<ref name=Tint2010/>, обаче при малките деца често трае по-малко от 1&nbsp;час.<ref name=Bigal2010>{{cite journal|last=Bigal|first=ME|coauthors=Arruda, MA|title=Migraine in the pediatric population--evolving concepts.|journal=Headache|date=2010 Jul|volume=50|issue=7|pages=1130–43|pmid=20572878}}</ref> The frequency of attacks is variable, from a few in a lifetime to several a week, with the average being about one a month.<ref>{{cite book|last=al.]|first=ed. Jes Olesen, ... [et|title=The headaches.|year=2006|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=9780781754002|pages=238|url=http://books.google.ca/books?id=F5VMlANd9iYC&pg=PA238|edition=3. ed.}}</ref><ref>{{cite book|last=Dalessio|first=edited by Stephen D. Silberstein, Richard B. Lipton, Donald J.|title=Wolff's headache and other head pain|year=2001|publisher=Oxford University Press|location=Oxford|isbn=9780195135183|pages=122|url=http://books.google.ca/books?id=aJRV199FZcoC&pg=PA122|edition=7th ed.}}</ref>

 

Много хора затова търсят тъмна и тиха стая.<ref name=Walton2009/> Други симптоми може да включват: замъглено зрение, запушен нос, диария, често уриниране, [[бледност]] или потене.<ref name=Joel1999>{{cite book|last=contributors|first=edited by Joel S. Glaser ; with 20|title=Neuro-ophthalmology|year=1999|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=9780781717298|pages=555|url=http://books.google.ca/books?id=eVU2CODGj98C&pg=PA555|edition=3rd ed.}}</ref> Може да се появи подуване или чувствителност на скалпа, както и скованост на врата.<ref name=Joel1999/> Съответните симптоми са по-рядко срещани при старите хора.<ref name=ElderlyBook2008/>

 

Ефектите от мигрената може да останат още няколко дни след като приключи основното главоболие; това се нарича мигренна [[постдромална фаза]]. Много хора съобщават за болезнено усещане в областта, където е била мигрената, а някои съобщават за нарушено мислене за няколко дни след като е минало главоболието. Пациентът може да се чувства уморен или "махмурлия" и да има болка в главата, когнитивни затруднения, стомашно-чревни симптоми, промени в настроението и слабост.<ref name="pmid16426278">{{Cite journal|author=Kelman L |title=The postdrome of the acute migraine attack |journal=Cephalalgia |volume=26 |issue=2 |pages=214–20 |year=2006 |month=February |pmid=16426278 |doi=10.1111/j.1468-2982.2005.01026.x}}</ref> Според едно обобщение, "Някои хора се чувстват необичайно освежени и еуфорични след пристъп, а други забелязват депресия и [[физическо неразположение]]."<ref>{{cite book |author=Halpern, Audrey L.; Silberstein, Stephen D. |chapter=Ch. 9: The Migraine Attack—A Clinical Description |chapterurl=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK7326/ |editor=Kaplan PW, Fisher RS |title=Imitators of Epilepsy |publisher=Demos Medical |location=New York |year=2005 |isbn=1-888799-83-8 |pages= |url=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK7321/ |edition=2nd |id=NBK7326}}</ref>

 

Основната причина за мигрената не е известна,<ref name=Rob10>{{cite journal |author=Robbins MS, Lipton RB |title=The epidemiology of primary headache disorders |journal=Semin Neurol |volume=30 |issue=2 |pages=107–19 |year=2010 |month=April |pmid=20352581 |doi=10.1055/s-0030-1249220 }}</ref> но се смята, че това заболяване се дължи на комплекс от генетични фактори и такива, свързани с околната среда.<ref name=Lulli2007/> Предава се по наследство в приблизително две трети от случаите<ref name=Bart10/> и рядко е причинено от моногенна наследствена болест.<ref>{{cite journal|last=Schürks|first=M|title=Genetics of migraine in the age of genome-wide association studies.|journal=The journal of headache and pain|date=2012 Jan|volume=13|issue=1|pages=1–9|pmid=22072275|doi=10.1007/s10194-011-0399-0|pmc=3253157}}</ref> С нея са свързани множество [[психично разстройство|психологически състояния]], включително [[Голямо депресивно разстройство|депресия]], [[тревожно разстройство|тревожност]] и [[биполярно разстройство]]<ref name=HA26>The Headaches, Pg. 246-247</ref>, каквито са много биологични събития или [[wikt:отключващ фактор|отключващи фактори]]s.

 

Изследвания на близнаци показват 34 до 51% вероятност за генетична обремененост за развитие на мигренно главоболие.<ref name=Lulli2007/> Тази генетична връзка е по-силна при мигрената с аура, отколкото при мигрената без аура.<ref name=HA24/> Множество специфични варианти на гени повишават риска в малка до умерена степен.<ref name=Schurk2012/>

 

[[Моногенна наследствена болест|Моногенните наследствени болести]], които водят до мигрена, са редки.<ref name=Schurk2012>{{cite journal|last=Schürks|first=M|title=Genetics of migraine in the age of genome-wide association studies.|journal=The journal of headache and pain|date=2012 Jan|volume=13|issue=1|pages=1–9|pmid=22072275}}</ref> Една от тях е известна като [[фамилна хемиплегична мигрена]] – тип мигрена с аура, която се наследява по [[автозомно-доминантен]] път.<ref>{{cite journal|last=de Vries|first=B|coauthors=Frants, RR; Ferrari, MD; van den Maagdenberg, AM|title=Molecular genetics of migraine.|journal=Human genetics|date=2009 Jul|volume=126|issue=1|pages=115–32|pmid=19455354}}</ref><ref>{{cite journal|last=Montagna|first=P|title=Migraine genetics.|journal=Expert review of neurotherapeutics|date=2008 Sep|volume=8|issue=9|pages=1321–30|pmid=18759544}}</ref> Смущенията са свързани с вариант на генно кодиране на протеини, свързани с [[преноса на йони]].<ref name=Amin2009/> Друго генетично смущение, причиняващо мигрена е [[синдромът CADASIL]] или церебрална автозомно-доминантна артериопатия със субкортикални инфаркти и левкоенцефалопатия.<ref name=Amin2009/>

 

Мигрената може да бъде предизвикана от отключващи фактори, като според някои те оказват влияние в малка част от случаите<ref name=Bart10/>, а според други – в по-голямата част от случаите.<ref name=Trigger09/> Много неща са били окачествявани като отключващи фактори, но силата и значението на връзката между тях са неясни.<ref name=Trigger09>{{cite journal |author=Levy D, Strassman AM, Burstein R |title=A critical view on the role of migraine triggers in the genesis of migraine pain |journal=Headache |volume=49 |issue=6 |pages=953–7 |year=2009 |month=June |pmid=19545256 |doi=10.1111/j.1526-4610.2009.01444.x }}</ref><ref>{{cite journal |author=Martin PR |title=Behavioral management of migraine headache triggers: learning to cope with triggers |journal=Curr Pain Headache Rep |volume=14 |issue=3 |pages=221–7 |year=2010 |month=June |pmid=20425190 |doi=10.1007/s11916-010-0112-z }}</ref> Отключващият фактор може да се прояви до 24 часа преди появата на симптомите.<ref name=Bart10/>

 

 

 

Потенциалните отключващи фактори във вътрешната и външната околна среда налагат извода, че цялостните доказателства са неубедителни, но въпреки това предлагат на хората с мигрена да вземат някои превантивни мерки във връзка с качеството на въздуха и осветлението на закрито.<ref>{{cite journal |author=Friedman DI, De ver Dye T |title=Migraine and the environment |journal=Headache |volume=49 |issue=6 |pages=941–52 |year=2009 |month=June |pmid=19545255 |doi=10.1111/j.1526-4610.2009.01443.x }}</ref> Макар някога да се смяташе, че мигрената се среща по-често при високоинтелигентните хора, изглежда това не е така.<ref name=HA25/>

 

[[File:Cortical spreading depression.gif|thumb|Анимация на [[разпространяваща се корова депресия]]]]

Смята се, че мигрената е нервно-съдово смущение,<ref name=Bart10>{{cite journal |author=Bartleson JD, Cutrer FM |title=Migraine update. Diagnosis and treatment |journal=Minn Med |volume=93 |issue=5 |pages=36–41 |year=2010 |month=May |pmid=20572569 }}</ref> за което се знае, че започва в мозъка и след това се разпространява към кръвоносните съдове.<ref name=HA29>The Headaches Chp. 29, Pg. 276</ref> Според някои изследователи [[неврон]]алните механизми играят по-важна роля,<ref>{{cite journal|last=Goadsby|first=PJ|title=The vascular theory of migraine--a great story wrecked by the facts.|journal=Brain : a journal of neurology|date=2009 Jan|volume=132|issue=Pt 1|pages=6–7|pmid=19098031}}</ref> докато други смятат, че кръвоносните съдове имат ключово значение.<ref>{{cite journal|last=Brennan|first=KC|coauthors=Charles, A|title=An update on the blood vessel in migraine.|journal=Current opinion in neurology|date=2010 Jun|volume=23|issue=3|pages=266–74|pmid=20216215}}</ref> Трети пък смятат, че и двете са еднакво важни.<ref>{{cite journal|last=Dodick|first=DW|title=Examining the essence of migraine--is it the blood vessel or the brain? A debate.|journal=Headache|date=2008 Apr|volume=48|issue=4|pages=661–7|pmid=18377395}}</ref> Високите нива на невротрансмитера [[серотонин]], известен и като 5-хидрокситриптамин се смята, че също са от значение.<ref name=HA29/>

 

[[Разпространяваща се корова депресия|Разпространяващата се корова депресия]] или разпространяващата се депресия на [[Аристидес Леао|Леао]] представлява изблици на невронална активност следвани от периоди на бездействие, които се наблюдават при хората с мигрена с аура.<ref name=HA28>The Headaches, Chp. 28, pg 269-272</ref> Има множество обяснения за тяхното появяване, включително активиране на [[N-метил-D-аспартатен рецептор|N-метил-D-аспартатните рецептори]], водещо до проникване на калций в клетките.<ref name=HA28/> След изблика на активност, притокът на кръв към [[мозъчна кора|мозъчната кора]] в засегнатата зона намалява за два до шест часа.<ref name=HA28/> Смята се, че когато деполяризацията преминава надолу към долната част на мозъка, нервите, които предават усещането за болка в главата и врата, се възбуждат.<ref name=HA28/>

 

Точният механизъм на болката в главата по време на мигрена не е известен.<ref name=Olesen2009>{{cite journal|last=Olesen|first=J|coauthors=Burstein, R; Ashina, M; Tfelt-Hansen, P|title=Origin of pain in migraine: evidence for peripheral sensitiyation.|journal=Lancet neurology|date=2009 Jul|volume=8|issue=7|pages=679–90|pmid=19539239}}</ref> Има доказателства, че основна роля играят структурите на [[централна нервна система|централната нервна система]] (като например [[продълговат мозък|продълговатия мозък]] и [[междинен мозък|междинния мозък]])<ref>{{cite journal|last=Akerman|first=S|coauthors=Holland, PR; Goadsby, PJ|title=Diencephalic and brainstem mechanisms in migraine.|journal=Nature reviews. Neuroscience|date=2011-09-20|volume=12|issue=10|pages=570–84|pmid=21931334}}</ref>, докато други данни изтъкват периферната активация (като например чрез [[сетивен нерв|сетивните нерви]], които заобикалят [[кръвоносен съд|кръвоносните съдове]] в главата и врата).<ref name=Olesen2009/> Сред потенциално „виновните“ съдове са [[дура матер|дуралните артерии]], [[мека мозъчна обвивка|пиалните артерии]] и извънчерепните артерии, като например тези на [[скалп]]а.<ref name=Olesen2009/> Смята се, че значението на разширяването на кръвоносните съдове на извънчерепните артерии в частност е значително.<ref>{{cite journal|last=Shevel|first=E|title=The extracranial vascular theory of migraine--a great story confirmed by the facts.|journal=Headache|date=2011 Mar|volume=51|issue=3|pages=409–17|pmid=21352215}}</ref>

 

Диагностицирането на мигрената се основава на признаци и симптоми.<ref name=Bart10/> От време на време се прави [[Невровизуализация|визуализационен]] тест, който да изключи други причини за главоболието.<ref name=Bart10/> Смята се, че значителен брой от хората с такова състояние не са били диагностицирани.<ref name=Bart10/>

 

Ако някой усеща две или повече от следните: фотофобия, гадене или неработоспособност/неспособност за учене за ден, диагнозата е по-правдоподобна.<ref>{{cite journal|last=Cousins|first=G|coauthors=Hijazze, S; Van de Laar, FA; Fahey, T|title=Diagnostic accuracy of the ID Migraine: a systematic review and meta-analysis.|journal=Headache|date=2011 Jul-Aug|volume=51|issue=7|pages=1140–8|pmid=21649653|doi=10.1111/j.1526-4610.2011.01916.x}}</ref> При хората с четири или пет от следните: пулсиращо главоболие с продължителност от 4 до 72 часа, болка от едната страна на главата, гадене или симптоми, които пречат на живота на човека, вероятността това да е мигрена е 92%.<ref name=Gilmore2011/> При хората с по-малко от три от тези симптоми, вероятността е 17%.<ref name=Gilmore2011/>

 

{{Основна|Основна класификация на главоболията и диагностициране на мигрената}}

 

Мигрените се разделят на седем подгрупи (някои от които имат свои подразделения):

*Хроничната мигрена е усложнение на мигрената, което представлява главоболие, отговарящо на диагностичните критерии за ''мигренно главоболие'' и проявяващо се за по-дълги периоди от време, по-конкретно, по-дълги или равни на 15 дни месечно за повече от 3 месеца.<ref>{{cite journal|last=Negro|first=A|coauthors=Rocchietti-March, M; Fiorillo, M; Martelletti, P|title=Chronic migraine: current concepts and ongoing treatments.|journal=European review for medical and pharmacological sciences|date=2011 Dec|volume=15|issue=12|pages=1401–20|pmid=22288302}}</ref>

 

Диагнозата на [[коремните мигрени]] е спорна.<ref name=Abdo2002>{{cite book|last=Davidoff|first=Robert A.|title=Migraine : manifestations, pathogenesis, and management|year=2002|publisher=Oxford Univ. Press|location=Oxford [u.a.]|isbn=9780195137057|page=81|url=http://books.google.ca/books?id=PAdn6xC3KlAC&pg=PA81 |edition=2nd }}</ref> Някои данни сочат, че повтарящите се епизоди на коремна болка при липса на главоболие, могат да представляват вид мигрена.<ref name=Abdo2002/><ref>{{cite journal|last=Russell|first=G|coauthors=Abu-Arafeh, I, Symon, DN|title=Abdominal migraine: evidence for existence and treatment options|journal=Paediatric drugs|year=2002|volume=4|issue=1|pages=1–8|pmid=11817981}}</ref> Или поне предшественик на мигрени.<ref name=HA24/> Тези епизоди на болка могат или не могат да доведат до предшестващ подобен на мигрената симптом и обикновено продължават от минути до часове.<ref name=Abdo2002/> Те често се срещат при лица с лична или фамилна история на типични мигрени.<ref name=Abdo2002/> Други синдроми, за които се смята, че са предшественици на мигрената, включват: [[синдром на циклично повръщане]] и [[доброкачествен пароксизмален световъртеж в детска възраст]].<ref name=HA24/>

 

Други заболявания, които могат да предизвикат подобни на мигренно главоболие симптоми, включват: [[темпорален артериит]], [[клъстерни главоболи]]я, [[остра глаукома]], [[менингит]] и [[субарахноидален кръвоизлив]].<ref name=Gilmore2011/> Темпоралният артериит обикновено се среща при хора над 50-годишна възраст и предизвиква болезненост над [[слепоочието (anatomy)|temple]], клъстерното главоболие е придружено от едно-странно запушване на носа, сълзи и силна болка около [[очните ябълки]], острата глаукома е свързана със зрителни проблеми, менингитът - [[с треска]], а субарахноидалният кръвоизлив с много бързо начало.<ref name=Gilmore2011/> [[Главоболието, предизвикано от напрежение]] обикновено се проявява от двете страни, не е пулсиращо и е свързано с по-леки форми на дискомфорт.<ref name=Gilmore2011/>

 

{{Main|Превенция на мигрените}}

Превантивното лечение на мигрени включва: лекарства, хранителни добавки, промени в начина на живот и оперативна намеса. Превенция се препоръчва при хора, страдащи от главоболие повече от два дни в седмицата, при лица, които не могат да понасят използваните за лечение на остри пристъпи лекарства или при индивиди, които страдат от трудно контролирани тежки пристъпи.<ref name=Gilmore2011/>

Целта е да се намали честотата, болезнеността и/или продължителността на мигрените и да се повиши ефективността на неуспешната терапия.<ref name="AFP0601">{{Cite journal|author=Modi S, Lowder DM |title=Medications for migraine prophylaxis |journal=American Family Physician |volume=73 |issue=1 |pages=72–8 |year=2006 |month=January |pmid=16417067 |url=http://www.aafp.org/link_out?pmid=16417067}}</ref> Друга причина за превенцията е да се избегне [[главоболието, свързано с прекомерна употреба на лекарства]]. Това е често срещан проблем и може до доведе до хронично ежедневно главоболие.<ref name="MOHlancet">{{Cite journal|author=Diener HC, Limmroth V |title=Medication-overuse headache: a worldwide problem |journal=Lancet Neurology |volume=3 |issue=8 |pages=475–83 |year=2004 |month=August |pmid=15261608 |doi=10.1016/S1474-4422(04)00824-5}}</ref><ref>{{cite journal |pages=331–8 |doi=10.1517/14740338.1.4.331 |title=Medication overuse headaches – what is new? |year=2002 |last1=Fritsche |first1=Guenther |last2=Diener |first2=Hans-Christoph |journal=Expert Opinion on Drug Safety |volume=1 |issue=4 |pmid=12904133}}</ref>

 

Лекарствата за превенция на мигрената се считат за ефективни, ако намаляват честотата или тежестта на мигренните пристъпи с най-малко 50%.<ref name="kaniecki">{{Cite book|author=Kaniecki R, Lucas S. |chapter=Treatment of primary headache: preventive treatment of migraine |title=Standards of care for headache diagnosis and treatment |location=Chicago |publisher=National Headache Foundation |year=2004 |pages=40–52}}</ref> Насоките са сравнително последователни при оценката на [[топирамат]], [[дивалпроекс]]/[[натриев валпроат]], [[пропранолол]], и [[метапролол]] като за тях има най-много доказателства за употребата им като [[First-line treatment|първа-линия]] терапия.<ref name=Loder2012/> Препоръките по отношение на ефективността обаче варират за [[габапентин]].<ref name=Loder2012/> [[Тимолол]] е също ефективен за превенция на мигрената и за намаляване честотата и тежестта на мигренните пристъпи, докато [[фроватриптан]] е ефективен за превенция на менструалната мигрена.<ref name=Loder2012>{{cite journal|last=Loder|first=E|coauthors=Burch, R; Rizzoli, P|title=The 2012 AHS/AAN guidelines for prevention of episodic migraine: a summary and comparison with other recent clinical practice guidelines.|journal=Headache|date=2012 Jun|volume=52|issue=6|pages=930–45|pmid=22671714}}</ref> [[Амитриптилин]] и [[венлафаксин]] вероятно също са ефективни.<ref>{{cite journal|last=Silberstein|first=SD|coauthors=Holland, S; Freitag, F; Dodick, DW; Argoff, C; Ashman, E; Quality Standards Subcommittee of the American Academy of Neurology and the American Headache Society|title=Evidence-based guideline update: pharmacologic treatment for episodic migraine prevention in adults: report of the Quality Standards Subcommittee of the American Academy of Neurology and the American Headache Society.|journal=Neurology|date=2012-04-24|volume=78|issue=17|pages=1337–45|pmid=22529202}}</ref> [[За ботокса]] е известно, че е полезен за хора, страдащи от хронични мигрени, но не и за хора с епизодични мигрени.<ref>{{cite journal |author=Jackson JL, Kuriyama A, Hayashino Y |title=Botulinum toxin A for prophylactic treatment of migraine and tension headaches in adults: a meta-analysis |journal=JAMA |volume=307 |issue=16 |pages=1736–45 |year=2012 |month=April |pmid=22535858 |doi=10.1001/jama.2012.505 |url=}}</ref>

 

[[File:Butterbur.jpg|thumb|160px|Екстрактът от корен на [[Чобанка (лопуш)|Petasites hybridus]] (лопуш) е доказано ефективен за предотвратяването на мигрена.<ref>Pringsheim T, Davenport W, Mackie G, ''et al.'' Canadian Headache Society guideline for migraine prophylaxis. Can J Neurol Sci. 2012 Mar;39(2 Suppl 2):S1-59. PMID 22683887</ref>]]

[[Акупунктурата]] е ефективна за лечението на мигрени.<ref name="pmid21359919">{{cite pmid |21359919}}</ref> Използването на "истинска" акупунктура не е по-ефективно от използването на фалшива акупунктура, но както "истинската", така и фалшивата акупунктура изглежда са по-ефективни от рутинните грижи, като са придружени с по-малко странични ефекти, отколкото профилактичното лечение с лекарства.<ref name = Linde2009>{{cite journal |last1=Linde |first1=K |last2=Allais |first2=G |last3=Brinkhaus |first3=B |last4=Manheimer |first4=E|last5=Vickers |first5=A |last6=White |first6=AR |editor1-last=Linde |editor1-first=Klaus |title=Acupuncture for migraine prophylaxis|journal=Cochrane Database of Systematic Reviews (Online) |issue=1 |pages=CD001218 |year=2009 |pmid=19160193|doi=10.1002/14651858.CD001218.pub2 |pmc=3099267}}</ref> Хиропрактичната манипулация, физиотерапията, масажът и релаксацията могат да бъдат толкова ефективни, колкото [[пропранолол]] или [[топирамат]] при превенция на мигренно главоболие; изследването обаче среща някои проблеми с методологията.<ref>{{cite journal |pages=127–33 |doi=10.1007/s10194-011-0296-6 |pmc=3072494 |title=Manual therapies for migraine: A systematic review |year=2011 |last1=Chaibi |first1=Aleksander |last2=Tuchin |first2=Peter J. |last3=Russell |first3=Michael Bjørn |journal=The Journal of Headache and Pain |volume=12 |issue=2 |pmid=21298314}}</ref> Има някои ориентировъчни данни от полза за: [[магнезий]], [[Coenzyme Q10|коензим Q(10)]], [[рибофлавин]], [[Vitamin B12|витамин B(12)]],<ref>{{cite journal |pages=297–312 |doi=10.1016/S0083-6729(04)69011-X |chapter=Role of Magnesium, Coenzyme Q10, Riboflavin, and Vitamin B12 in Migraine Prophylaxis |title=Vitamins &amp; Hormones Volume 69 |series=Vitamins & Hormones |year=2004 |last1=Bianchi |first1=A |last2=Salomone |first2=S |last3=Caraci |first3=F |last4=Pizza |first4=V |last5=Bernardini |first5=R |last6=Damato |first6=C |isbn=978-0-12-709869-2 |volume=69 |pmid=15196887 |journal=Vitamins and hormones}}</ref> и [[feverfew|Tanacetum-parthenium]], макар че качеството трябва да се изследва по-добре, за да се потвърдят първоначалните резултати.<ref>{{cite journal |pages=251–6 |doi=10.1111/j.1745-7599.2004.tb00447.x |title=Evidence-Based Use of Botanicals, Minerals, and Vitamins in the Prophylactic Treatment of Migraines |year=2004 |last1=Rios |first1=Juanita |last2=Passe |first2=Megan M. |journal=Journal of the American Academy of Nurse Practitioners |volume=16 |issue=6 |pmid=15264611}}</ref> От алтернативните лекарства за [[чобанка]] има най-много доказателства за нейната употреба.<ref>{{cite journal|last=Holland|first=S|coauthors=Silberstein, SD; Freitag, F; Dodick, DW; Argoff, C; Ashman, E; Quality Standards Subcommittee of the American Academy of Neurology and the American Headache, Society|title=Evidence-based guideline update: NSAIDs and other complementary treatments for episodic migraine prevention in adults: report of the Quality Standards Subcommittee of the American Academy of Neurology and the American Headache Society.|journal=Neurology|date=2012-04-24|volume=78|issue=17|pages=1346–53|pmid=22529203}}</ref>

 

Медицински устройства като [[биофидбек]] и [[невростимулатор]]и имат някои предимства за превенция на мигрената, главно когато често използваните противомигреннни лекарства са противопоказни или в случай на прекомерна употреба на лекарства. Биофидбек помага на хората да почувстват някои физиологични параметри, така че да могат да ги контролират и да се опитат да се отпуснат като това може да бъде ефективно за лечението на мигрената.<ref>{{cite journal |pages=111–27 |doi=10.1016/j.pain.2006.09.007 |title=Efficacy of biofeedback for migraine: A meta-analysis |year=2007 |last1=Nestoriuc |first1=Yvonne |last2=Martin |first2=Alexandra |journal=Pain |volume=128 |pmid=17084028 |issue=1–2}}</ref><ref>{{cite journal |pmid=18726688 |year=2008 |last1=Nestoriuc |first1=Y |last2=Martin |first2=A |last3=Rief |first3=W |last4=Andrasik |first4=F |title=Biofeedback treatment for headache disorders: A comprehensive efficacy review |volume=33 |issue=3 |pages=125–40 |doi=10.1007/s10484-008-9060-3 |journal=Applied psychophysiology and biofeedback}}</ref> Невростимулацията изполва имплантируеми невростимулатори, подобни на пейсмейкъри за лечението на неподатливи хронични мигрени като при тежки случаи са постигнати окуражаващи резултати.<ref>{{cite journal |pmid=20816443 |year=2010 |last1=Schoenen |first1=J|last2=Allena |first2=M |last3=Magis |first3=D |title=Neurostimulation therapy in intractable headaches |volume=97|pages=443–50 |doi=10.1016/S0072-9752(10)97037-1 |journal=Handbook of clinical neurology / edited by P.J. Vinken and G.W. Bruyn |series=Handbook of Clinical Neurology |isbn=9780444521392}}</ref><ref>{{cite journal |pmid=19732075 |year=2010|last1=Reed |first1=KL |last2=Black |first2=SB |last3=Banta Cj |first3=2nd |last4=Will |first4=KR |title=Combined occipital and supraorbital neurostimulation for the treatment of chronic migraine headaches: Initial experience |volume=30 |issue=3|pages=260–71 |doi=10.1111/j.1468-2982.2009.01996.x |journal=Cephalalgia}}</ref> [[Операцията при мигрена]], включваща декомпресия на някои [[нерви]] около главата и шията, може да бъде възможност за избор при някои хора, които не се повлияват от медикаменти.<ref name=Surgery2011>{{cite journal|last=Kung|first=TA|coauthors=Guyuron, B, Cederna, PS|title=Migraine surgery: a plastic surgery solution for refractory migraine headache|journal=Plastic and reconstructive surgery|date=2011 Jan|volume=127|issue=1|pages=181–9|pmid=20871488|doi=10.1097/PRS.0b013e3181f95a01}}</ref>

 

Има три основни аспекти на лечението: избягване на отключващия фактор (тригер), остър симптоматичен контрол и фармакологична превенция.<ref name=Bart10/> Лекарствата са по-ефективни, ако се използват в началото на пристъпа.<ref name=Bart10/> Честата употреба на медикаменти може да доведе до [[главоболие, свързано с прекомерна употреба на лекарства]], при което главоболието става по-силно и по-често.<ref name=ICHD2004/> Това може да настъпи при употребата на [[триптани]], [[ерготамини]], и [[аналгетици]], особено [[с наркотично вещество]] аналгетици.<ref name=ICHD2004/>

 

 

[[Триптани]] като [[суматриптан]] са ефективни при болка и гадене при до 75% от хората.<ref name=Bart10/><ref>{{cite journal |author=Johnston MM, Rapoport AM |title=Triptans for the management of migraine |journal=Drugs |volume=70 |issue=12 |pages=1505–18 |year=2010 |month=August |pmid=20687618 |doi=10.2165/11537990-000000000-00000 }}</ref> Като първоначално лечение те се препоръчват при хора с умерена до силна болка или при хора с по-леки симптоми, които не се повлияват от лечение с прости аналгетици.<ref name=Gilmore2011/> Различните налични форми включват перорален прием, инжектиране, [[назален спрей]], и разтварящи се в устата таблетки.<ref name=Bart10/> Като цяло всички триптани изглеждат еднакво ефективни и имат подобни нежелани реакции. Отделните индивиди обаче могат да се повлияят по-добре от по-специфичните видове триптани.<ref name=Gilmore2011/> Повечето нежелани реакции са леки като например зачервяване; наблюдавани са и случаи на [[миокардна исхемия]], които обаче са редки.<ref name=Bart10/> Затова не се препоръчват при хора със [[сърдечно-съдови заболявания]].<ref name=Gilmore2011/> Макар от историческа гледна точка да не са препоръчителни за хора с базиларни мигрени, няма конкретни доказателства в подкрепа на това предупреждение за съществуваща вреда от тяхната употреба при тази популация.<ref name=Basil2009/> Те не водят до пристрастяване, но могат да предизвикат главоболие, свързано с прекомерна употреба на лекарства, в случай че се използват за повече от десет дни в рамките на един месец.<ref>{{cite journal |last1=Tepper Stewart J. |last2=Tepper |first2=Deborah E. |title=Breaking the cycle of medication overuse headache |journal=Cleveland Clinic Journal of Medicine |volume=77 |issue=4 |pages=236–42 |year=2010 |month=April |pmid=20360117 |doi=10.3949/ccjm.77a.09147 |first1=S. J.}}</ref>

 

[[Ерготамин]] и [[дихидроерготамин]] са по-стари лекарства, които все още се предписват за мигрени, като последното е налично под формата на назален спрей или в инжекционна форма.<ref name=Bart10/> Имат еднакво ефективно действие с триптаните,<ref name=Kelly2012>{{cite journal|last=Kelley|first=NE|coauthors=Tepper, DE|title=Rescue therapy for acute migraine, part 1: triptans, dihydroergotamine, and magnesium.|journal=Headache|date=2012 Jan|volume=52|issue=1|pages=114–28|pmid=22211870|doi=10.1111/j.1526-4610.2011.02062.x}}</ref> по-евтини са<ref>{{cite book|last=al.]|first=ed. Jes Olesen, ... [et|title=The headaches.|year=2006|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=9780781754002|pages=516|url=http://books.google.ca/books?id=F5VMlANd9iYC&pg=PA516|edition=3. ed.}}</ref> и получените нежелани реакции обикновено са леки.<ref name=DHE2010/> При най-тежките случаи като например мигренен статус, те изглежда представляват най-ефективния вариант на лечение.<ref name=DHE2010>{{cite journal|last=Morren|first=JA|coauthors=Galvez-Jimenez, N|title=Where is dihydroergotamine mesylate in the changing landscape of migraine therapy?|journal=Expert opinion on pharmacotherapy|date=2010 Dec|volume=11|issue=18|pages=3085–93|pmid=21080856|doi=10.1517/14656566.2010.533839}}</ref>

 

 

 

 

[[Image:Migraine world map - DALY - WHO2002.svg|thumb|[[Disability-adjusted life year]] for migraines per 100,000&nbsp;inhabitants in 2002

{{Multicol}}

По време на [[перименопаузата]] симптомите често се влошават, преди да намалее тежкият им характер.<ref name=Pol2009>{{cite journal|last=Nappi|first=RE|coauthors=Sances, G; Detaddei, S; Ornati, A; Chiovato, L; Polatti, F|title=Hormonal management of migraine at menopause.|journal=Menopause international|date=2009 Jun|volume=15|issue=2|pages=82–6|pmid=19465675}}</ref> Макар и симптомите да отзвучават при около две трети от възрастните хора, при 3 до 10% продължават.<ref name=ElderlyBook2008>{{cite book|last=Malamut|first=edited by Joseph I. Sirven, Barbara L.|title=Clinical neurology of the older adult|year=2008|publisher=Wolters Kluwer Health/Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=9780781769471|pages=197|url=http://books.google.ca/books?id=c1tL8C9ryMQC&pg=PA197|edition=2nd ed.}}</ref>

 

[[Image:Cruikshank - The Head Ache.png|thumb|''The Head Ache'', George Cruikshank (1819)]]

Ранно описание, което съответства на мигрената, се съдържа в [Еберс папирус]], написан около 1200 г. пр.н.е. в древен Египет.<ref name=Miller2005>{{cite book|last=Miller|first=Neil|title=Walsh and Hoyt's clinical neuro-ophthalmology.|year=2005|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia, Pa.|isbn=9780781748117|pages=1275|url=http://books.google.ca/books?id=9RA2ZOPRuhgC&pg=PA1275|edition=6th ed}}</ref> През 200 г. пр. Хр, писмени документи от [[Хипократ|медицинската школа на Хипократ]] описват визуалната аура, която може да предхожда главоболието и частичното успокоение, настъпващо в резултат на повръщане.<ref name=Borsook2012>{{cite book|last=Borsook|first=David|title=The migraine brain : imaging, structure, and function|year=2012|publisher=Oxford University Press|location=New York|isbn=9780199754564|pages=3–11|url=http://books.google.ca/books?id=5GVVJS_fCAkC&pg=PA3&lpg=PA3}}</ref>

Въпреки че са направени много опити за лечение на мигрена, едва след 1868 г. е използвано вещество, което в крайна сметка се оказа ефективно.<ref name=Borsook2012/> Това вещество е гъбата [[мораво рогче]], от която през 1918 г. е изолиран ерготамин.<ref name=Hanson2011>{{cite journal|last=Tfelt-Hansen|first=PC|coauthors=Koehler, PJ|title=One hundred years of migraine research: major clinical and scientific observations from 1910 to 2010.|journal=Headache|date=2011 May|volume=51|issue=5|pages=752–78|pmid=21521208}}</ref> [[Метисергид]] се разработва през 1959 г., а първият триптан [суматриптан]] е разработен през 1988 г.<ref name=Hanson2011/> През 20-ти век са открити и потвърдени ефективни превантивни мерки чрез по-добра идея на проучването.<ref name=Borsook2012/>

 

Мигрената е значителен източник както на медицински разходи, така и на загуба на производителност. Изчислено е, че тя е най-скъпото неврологично заболяване в Европейската общност, което струва повече от EUR 27 млрд. годишно.<ref name=EU2008>{{cite journal|last=Stovner|first=LJ|coauthors=Andrée, C; Eurolight Steering, Committee|title=Impact of headache in Europe: a review for the Eurolight project.|journal=The journal of headache and pain|date=2008 Jun|volume=9|issue=3|pages=139–46|pmid=18418547}}</ref> В Съединените щати преките разходи се оценяват на 17 млрд. Щатски долара.<ref name=EcoUSA2008>{{cite journal|last=Mennini|first=FS|coauthors=Gitto, L; Martelletti, P|title=Improving care through health economics analyses: cost of illness and headache.|journal=The journal of headache and pain|date=2008 Aug|volume=9|issue=4|pages=199–206|pmid=18604472}}</ref> Почти една десета от този разход се дължи на разноските за триптани.<ref name=EcoUSA2008/> Непреките разходи са около USD 15 млрд., от които най-големият компонент е пропуснатата работа.<ref name=EcoUSA2008/> При тези, които ходят на работа с мигрена, ефективността намалява приблизително с една трета.<ref name=EU2008/> Освeн това често се появяват отрицателни последици за семейството на лицето.<ref name=EU2008/>

 

Установено е, че [[свързаните с гена за калцитонин пептид]]и (CGRPs) играят роля в патогенезата на болката, асоциирана с мигрена.<ref name=Gilmore2011/> [[CGRP рецепторни антагонист]]и, като например [[olcegepant]] и [[telcagepant]] са изследвани както „[[ин витро]]”, така и при клинични проучвания за лечението на мигрена.<ref name="pmid18808506">{{Cite journal|author=Tepper SJ, Stillman MJ |title=Clinical and preclinical rationale for CGRP-receptor antagonists in the treatment of migraine |journal=Headache |volume=48 |issue=8 |pages=1259–68 |year=2008 |month=September |pmid=18808506 |doi=10.1111/j.1526-4610.2008.01214.x }}</ref> През 2011 г. Merck спря [[фаза III на клиничните изпитвания]] за изпитваното лекарство [[telcagepant]].<ref name=telcagepant>{{cite web|last=Merck & Co., Inc.|title=SEC Annual Report, Fiscal Year Ending Dec 31, 2011|url=http://www.merck.com/investors/financials/form-10-k-2011.pdf|publisher=SEC|accessdate=21 May 2012|page=65|date=February 28, 2012|format=PDF}}</ref><ref name=NCT01315847>{{ClinicalTrialsGov|NCT01315847|Position Emission Tomography Study of Brain CGRP Receptors After MK-0974 Administration (MK-0974-067 AM1)}}</ref> [[Транскраниална магнитна стимулация]] също е обещаваща.<ref name=Gilmore2011/>

 

{{Reflist|30em}}

{{Превод от|en|Migraine|590122110}}