Цицерон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Творчеството |
|||
Ред 81:
Първата категория труд на Цицерон са философските му писания. Тези писания , в хронологичен ред , включват <em>On Invention</em>, <em>On the Orator</em>, <em>On the Republic</em>, <em>On the Laws</em>, <em>Brutus</em>, <em>Stoic Paradoxes</em>, <em>The Orator</em>, <em>Consolation</em>, <em>Hortensius</em>, <em>Academics</em>, <em>On Ends</em>, <em>Tusculan Disputations</em>, <em>On the Nature of the Gods</em>, <em>On Divination</em>, <em>On Fate</em>, <em>On Old Age</em>, <em>On Friendship</em>,<em>Topics</em>, <em>On Glory</em>, and <em>On Duties</em>. За съжаление , някои от тях са загубени почти изцяло, а няколко от другите са достъпни само в частично състояние. Макар че всяка от тях е посветена и адресирано до дадено лице или две , те са били предназначени да се четат от по-широка аудитория , и дори в края на живота си Цицерон никога не се отказа изцяло от надеждата , че Републиката и влиянието му ще бъдат възстановени.
=== "За държавата" и "За законите" ===
Публиката се запознава с произведението "За държавата" (On The Republic) през пролетта на 51 г. , "За законите" е издадено едва след смъртта на автора във версия ,завършена вероятно преди поемането на управление на провинция (май 51г. ).Двете произведения са допълнени от съчинение за съобразеното с нравствеността действие "За длъжностите",в което Цицерон с многобройни примери от историята и съвремието на Римската република илюстрира своето ,основано върху стоически предпоставки,учение за съвместимостта на морално оправданото и ръководеното от интереси действие.
"За държавата" симулира един разговор,който Сципион Емилиан ,разрушителят на Картаген,през 129г. води в кръг от приятели.Понеже беседата се води малко преди смъртта на Сципион, вложените в устата му изявления звучат като негово завещание.Макар и Сципион Емилиан да е бил приятел с историка Полибий и философа Панетий,неговото и на приятелите му стилизиране до интелектуалци е в голяма степен фикция."За държавата" започва с дефиниция на общността,която предлага едно етимологически обосновано отъждествяване на res publica и res populi.Народ (populus) не е някакво произволно множество от хора (coetus), а само такова обединение на хора,което почива върху общо разбиране за правото (iuris consensus) и общност на интересите (utilitatis communio).Първичният мотив за обединяването на хората не се състои в тяхната слабост,а във вътрешно присъщия им естествен стремеж към общност.Мотивът за слабостта може да се изведе от Платон,а мотивът за стремежа към общност-от Аристотел.
И в двете книги се разглежда най-добрата държава,нейните правни и нравствени основания,както и най-добрия държавник.Интерпретацията се затруднява от това ,че книгите са достигнали до нас в непълен вид.Въпреки че произведението е било много четено до късната античност,като цяла то се е загубило.
"За законите" се разиграва във времето на Цицерон.Беседата водят той самият,неговият брат Квинт,както и приятелят му Атик.Това е един свързан текст,запазен до средата на ||| книга,който повдига въпроси от философията на правото и дава детайлен обзор на римското сакрално и конституционно право.Остатъкът от произведението е загубен.С двете съчинения Цицерон търси съперничество с Платоновите "Държавата" и "Закони".За разлика от Платон тук не става въпрос за разграничаване между едно абсолютно добро,което не е много вероятно да се реализира,и един възможен добър ред,който е осъществим при известни обстоятелства.По-скоро се тематизират различни аспекти на римския държавен ред като най-добрата система както в принципите,така и в отделните правила.Политическият опит на римляните има по-голяма стойност от всички теории и мисловни експерименти.
Втората категория е изказванията на Цицерон направени като адвокат и като сенатор. Неговите писания никога не са били доставени на всички, но просто са публикувани в писмена форма , отново с малко политическа цел в ума .
| |||