Атанас Славов (писател и културолог): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 34:
Първоначално учи в [[Американски колеж в София|Американския колеж в София]] до закриването му през [[1941]] г. През [[1953]] г. завършва [[английска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]].
 
През 1953-65 г. е преподавател по [[руски език]] в курсовете, организирани от Обединения комитет за българо-съветска дружба, библиотекар в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека]] в София, участва в предаванията на [[Радио София]] за чужбина, работи като картограф в [[Родопи]]те.
 
Преподавател по английска литература в Софийския университет (1961-71), където води семинар за поезията и драмата на английското Средновековие и Ренесанс и за английската проза и поезия на XIX и XX в. Защитава дисертация на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч“ в Института за литература при [[БАН]] (1965). През 1966-76 г. работи в Института за изкуствознание при БАН; основава секция по дизайн и секция по информация и документация, съосновател на проблемна група за изучаване на бълг. приложни изкуства. Научен сътрудник по фолклор и теория на изкуствата и фолклора (от 1974). Съосновател и член на международната група по сравнителна славянска метрика към Института за литературни изследвания при Полската АН (1971-76). Изпълнителен секретар на научния проект „Основни насоки на световната култура до 2000 година“ към Научното обединение по изкуствознание при БАН (1975-76), във връзка с което заминава за САЩ — работи в Отдела за международни научни изследвания и обмен в [[Ню Йорк]] (1975-76).
 
Автор на свободна практика и диктор в Радио „[[Свободна Европа]]“ (1978) и в [[BBC]] (Лондон) през 1978. Работи по проблемите на източноевропейските култури към Центъра „Уудроу„Удроу Уилсън“ във [[Вашингтон]] (1979) и като инструктор по български език в Държавния департамент, Вашингтон (1980-83), и в Центъра за езикови научни изследвания, [[Мериленд]] (1983). Радиосценарист, редактор и диктор в „Гласът на Америка“ (1980-90). Автор на [[Поезия|стихове]], на [[фантастика]], на изкуствоведски изследвания и много други. За него ласкаво се изказват световноизвестните писатели [[Кърт Вонегът]] и [[Греъм Грийн]].
 
След [[1990]] г. той се завръща в родния [[Сливен]], където остава до края на живота си. Издъхва в пловдивска болница на [[4 декември]] [[2010]] г.
Ред 49:
Литературно-критическите и теоретичните му търсения присъстват в книгата „В сянката на Фордовия мит“, където Славов разглежда въпроса за „аутсайдера” в американската литература (неговата философска и социална същност, присъствието му в творчеството на битниците и на т. нар. лутащо се поколение, тяхната естетика); в публикации по проблемите на частните методи на сравнение и класификация при художествения анализ, в дисертационния му труд. През 1974 г. Полската АН издава книгата му „Очерк върху българското стихосложение“ (на полски език), в която с помощта на статистическия метод Славов прави опит да обхване българската стихова традиция от IX в. до наши дни, а през 1987 г. - книгата „Сравнителна славянска метрика“ (на полски език), на която Славов е съавтор.
 
След напускането на България (1976) Славов започва да пише своите мемоари, на които до голяма степен дължи известността си на Запад. Те са писани на английски език, но първоначално звучат на български (четени от самия автор) в 52 седмични предавания по Радио „Свободна Европа”Европа“ под заглавие „Пътеки под магистралите“ (1978-79). По-късно излизат на български език под заглавието „С трева обрасли” в парижкото издателство „Пеев & Попов“ (1983). През 1986 г. пълният вариант на мемоарите се появява на английски език (изд. „Оксидентъл прес”, Вашингтон) под заглавието „With The Precision of Baths“. Книгата на Славов, в която през призмата на автобиографизма е пресъздадена специфичната за тоталитаризма политическа и културна атмосфера на България, печели наградата на Legerete International Writers Union Book за най-добра автобиография през 1986 г. Съдбата на мемоарите му в България е коренно различна — срещу Славов е заведено следствено дело № 178 (1978), след възобновяването на което през 1981 г. авторът е осъден на 9 години лишаване от свобода. На 1 февруари 1991 г. наказателното дело срещу Славов е прекратено окончателно.
 
За пръв път публикува стихове през 1962 г. във в. „Литературни новини“, получили публично отрицание в речта на [[Тодор Живков]] пред интелектуалците (15 април 1963). Поетическото му творчество след напускането на България намира израз в стихосбирките „Стихове 1962. Порнографска поема 1968“ (излязла на 6ълг. език в [[Мюнхен]]), „Mr. Lampedusa Has Vanished“, „The Dough of America is Rising Me“. През 1988 Славов публикува под псевдонима Al Santana гротесковата пародия „Handling Vegetables“.
Ред 74:
* „Индиговият пират“ (награден на Международния филмов кинофестивал в Испания, 1974, и на Националния кинофестивал за детски филми в България, 1975),
* „Герловска история“ (две награди на Международния филмов фестивал във [[Варна]], 1971).
 
== Посмъртно признание ==
Още през 2011 г., по-малко от два месеца след смъртта на Атанас Славов, департамент Нова българистика към Нов български университет започва да чества именния ден на писателя, 18 януари, като Атанаславовден - с четения и малки конференции. <ref>[http://ebox.nbu.bg/nova2013/view_lesson.php?id=25 „Събитието“], ''Българистика Nuova ’2012'' (Годишник на департамент Нова българистика), сайт на НБУ.</ref> <ref>[http://ebox.nbu.bg/nova2013/lessons.php „Съдържание“], ''Българистика Nuova ’2012'' (Годишник на департамент Нова българистика), сайт на НБУ - с блок с текстове на [[Пламен Дойнов]], [[Христо Карастоянов]], [[Мария Попова (семиотик)|Мария Попова]] и Надежда Искрова.</ref> <ref>[http://www.nbu.bg/index.php?l=1173&art=28846 „Първите Атанасславови четения“], страница на департамент Нова българистика на сайта на НБУ, 18.01.2012 г.</ref> <ref>[http://www.nbu.bg/index.php?l=1173&art=34541 „Да поменем отново Атанасславовден“], страница на департамент Нова българистика на сайта на НБУ, 18.01.2013 г.</ref>
 
== Филмография ==
Line 129 ⟶ 132:
 
=== Преводи ===
* „Студеният дом”дом“ (1959) от Чарлз Дикенс (съвм. с [[Цветан Стоянов]]),
* „Нашият човек в Хавана”Хавана“ (1960) от [[Греъм Грийн]],
* „Момчето от Джорджия”Джорджия“ (1961, съвм. с Цветан Стоянов) от [[Ърскин Колдуел]],
* „Аз чукам на вратата”вратата“ (1962) от Шон О'Кейси,
* „Велик род сме ние”ние“ (1962) от [[Уилям Сароян]],
* „Абрахам Линкълн”Линкълн“ (1963) от [[Карл Сандбърг]],
* „Били лъжецът”лъжецът“ (1966) от [[Кийт Уотърхаус]].
 
== Избрани творби ==
* ''Избрани произведения''
** т.2 Луи Армстронг в страната на славеите (проза)
** т.3 Яворови до елхови (спомени и разговори).<ref>Веселина Седларска, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2294/c-slavov.htm „Какво повече от това?“], Из словото, произнесено на представянето на двата тома, състояло се на 26 септември 2003 в Сливен, в. „Култура“, бр. 39, 24 октомври 2003 г.</ref>
 
== Бележки ==
Line 141 ⟶ 149:
 
== Външни препратки ==
* {{imdb name|1086581|Атанас Славов}}
* [http://us.imdb.com/name/nm1086581/ Профил в IMDB]
* [http://liternet.bg/publish23/at_slavov/index.html Страница на Атанас Славов в Литернет]
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2140/slavov.htm „Атанас Славов - яростният“], интервю на Аспарух Панов, в. „Култура“, бр. 29, 28 юли 2000 г.
* [http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/17750 „Сбогуване с Атанас Славов“], в. „Култура“, бр. 43 (2616), 10 декември 2010 г.
* [http://www.reduta.bg/?p=1911 Статия на Веселина Седларска In memoriam]
* [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1198995 Статия на Христо Карастоянов In memoriam]