Сургут: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 39:
По време на Втората световна война гражданите на Сургут активно се включват в съпротивата срещу врага. Почти всички мъже от града отиват на фронта, а половината от тях не се завръщат никога вкъщи. По време на войната в Сургут е евакуирана Одеската консервна фабрика за риба, като това е единственият случай на евакуация на промишлен обект в Тюменския Север. Промишлеността на града обслужва нуждите на фронта от храна и гориво (под формата на въглища и дървен материал). Жените от града помагат, като шият дрехи и се включват в производството на редица военни принадлежности. В града засилено се развива текстилната промишленост. Всички средства и богатства на областта се насочват за борба с вражеските сили.
През 1957 г. в Сургут е създадена Юганската компания за проучване и сондиране, в резултат на което са открити крупни залежи на нефт. През 60-те години на XX век настъпва период на възраждане и разцвет на града, който се превръща в център за добив на нефт и газ. През ноември 1962 г. е открито Сургутското нефтено находище. През следващите години в района са открити още 30 находища. През пролетта на 1964 г. започва експлоатацията на Устбаликското нефтено находище. Само месец по-късно е натоварена първата баржа с петрол към рафинерията в Омск. Още в средата на 20-те години на XX век акад. М. Губкин прогнозира, че в Западен Сибир се намират огромни залежи на природен газ и нефт, но след избухването на Втората световна война проучването спира и се възобновява едва в края на 40-те години на века. През следващите години нефтените и газови находища се развиват активно. Въпреки това едва в средата на 70-те години на XX век бившето работническо селище се разраства до размерите на днешния град Сургут.
През февруари 1972 г. електроцентралата в Сургут започва да произвежда електроенергия. Темповете на нарастване на потреблението от петролната компания „Приобие“ обаче надвишават пет пъти средните за СССР. През всяка една от следващите години влиза в експлоатация по един блок с капацитет от 200 мегавата. Идва ред и на втората Сургутска електроцентрала – въведени са шест блока, но мощността на всеки един от тях е вече 800 мегавата. Към първата електроцентрала са изградени и два блока за комбинирано производство и топлофикация, която днес отопляват Сургут на най-евтината цена в целия регион. Краят на седемдесетте години на XX век е важен период не само за Сургут, но като цяло за Северния край. Тогава се провежда мащабна реформа на нефтодобивната промишленост, както и на добива на газ. Добиващите компании са трансформирани в мощни производствени обединения, в състава на които влизат десетки предприятия.
==Побратимени градове==
| |||