|
=== В Османската империя ===
През 1865 година учителят Анто Амнев въвежда българския език в учебната програма на училището в Богданци<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.32.</ref>. В края на [[19 век]] Богданци е голямо българо-турско село. А.[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Богданца'' (Bogdantza), Поленинска епархия, живеят 2100 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/24|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 49.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Богданци е посочено като селище с 475 домакинства, като жителите му са 2 145 [[българи]] и 165 мюсюлмани.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 168-169</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 - 1878 година съществуващото в Богданци българско училище е закрито лично от Струмишкият патриаршески митрополит.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 13-14.</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. паланката е населявана от 2 540 жители българи [[християнство|християни]], 900 [[турци]] и 120 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_05.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.151.]</ref>
|
