В 15 век в ''Брезница'' са отбелязани поименно 104 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В края на [[19 век]] Брезница е българско село в Костурска каза на Османската империя. А.[[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Пресница'' (Presnitca) живеят 600 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] г., Брезница (Breznitza) е показано като село със 145 домакинства и 380 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> Според „етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен П. Аравандинос, издадена от [[Хайнрих Киперт]] през 1878 година, жителите на Брезница са посочени като българоговорящи<ref>[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Epirus_ethnic_%28Greek_point_of_view%29.JPG Etnographische karte von Epirus, P. Aravandinos]</ref>.
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Брезница има 620 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.266.]</ref>
