Месимер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м А. Синве -> Александър Синве
Ред 26:
== История ==
=== В Османската империя ===
В края на 19 век Месимер е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. А.[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Месимери'' (Messiméri), Воденска епархия, живеят 660 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Месимер (Messimer) е посочено като село със 120 къщи и 644 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156-157.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година в селото живеят 880 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_04.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 149.]</ref>
[[Файл:Mesimer2.jpg|ляво|мини|250п|Улица в Месимер.]]
В дописка от Месимер до вестник Новини от 1892 година местни жители пишат: {{Цитат|На ю. - з. от Воден на едно разстояние от половин час е разположено селото на Месимер, което се състои от 140-150 чисто български къщи, с една църква, трима свещеници и едно училище. Едвам тая година български учител дойде. Не можем да ви изкажем радостта си, г. редакторе, която усещаме от бързото напредване на децата ни по матерната книга - Българската.<ref>Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.36.</ref>}}