Родохори (дем Горуша): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixing dead links |
м А. Синве -> Александър Синве |
||
Ред 26:
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишти'', който произхожда от личното име <nowiki>*</nowiki>''Радовит'' от <nowiki>*</nowiki>''Радовид''. Името е възникнало след отпадане на краесловните ерове, когато ''д'' в краесловна позиция е заменена с ''т''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.</ref>
В края на [[XIX век]] Радовища е гръцко село в южния край на Населишка каза на [[Османска империя|Османската империя]].
Според [[Васил Кънчов]] в [[1900]] година в ''Радовища'' живеят 366 [[гърци]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_45.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 272.]</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] Радовища (Radovichta) е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и в него има 325 гърци патриаршисти.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.]</ref>
| |||